Солунска легенда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Слово от Кирил Философ как покръсти българите или още Солунска легенда е апокрифен текст от неизвестен автор, създаден по време на византийското владичество (XI - XII век) като автобиография на Константин-Кирил Философ. В нея се срещат не само легендарни, но и патриотични български традиции [1]. Известни са 4 преписа (Софийски — XVI в., Тиквешки — XVI в., Търновски и Константинов), като всички са открити на територията на Македония.

Текстът е изпъстрен с исторически неточности като още в началото авторът смесва личностите на Константин-Кирил Философ и Кирил Кападокийски. Все пак прави впечатление, че авторът нарича македонските славяни, в т.ч. и солуняните, българи. Като се има предвид, че апокрифът е написан на език, съоветстващ на този регион през данения период, т.е. авторът най-вероятно е роден в Солун или в околността му, може да се направят заключения за народностното самосъзнание на славяните в тази област през XI – XII век и по-късно. На преден план изпъква прокараната идеята за българите като богоизбран народ, при който бог изпраща Кирил, за да ги направи християни и да им даде азбука:

Кириле, Кириле, иди в (обширната) земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.

Според "Солунска легенда", така нареченото "готско" покръстване, станало на територията на днешна България през IV век е всъщност покръстване на българи, а "готският" епископ Вулфила (родом от Кападокия) е тъждествен със Св. Курила (вулф = курт = вълк), така също "готската" писменост е кирилицата. Такава връзка прави в трудовете си д-р Ганчо Ценов, който е известен с псевдонаучните си твърдения.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стара българска книжнина, проф.д-р Георги Данчев, Велико Търново, 1996.
     Портал „Македония“         Портал „Македония