Направо към съдържанието

София Несторова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
София Несторова
българска поетеса и преводачка
Родена
Починала
18 май 2020 г. (64 г.)

Учила вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение
НаградиНационална награда за поезия „Димчо Дебелянов“ (1983)
„Иван Николов“ (1994)

София Несторова е българска поетеса и преводачка.

София Несторова е родена на 6 октомври 1955 г. в Казанлък. Завършва Славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Чешки език и литература.[1]

От 1978 до 1996 г. работи като специалист „Културна дейност“ в Управление „Старинен Пловдив“. В периода 1997 – 2001 г. работи като домашна помощничка и продавач в книжарница, сътрудничи в Бюро преводи „Вулева“ и местния печат, за една година открива и ръководи Галерия „Стръмна“ в Стария град. От 2002 г. е редактор в Издателска къща „Жанет 45“, Пловдив.[1]

Превежда и редактира от чешки и руски, член е на Дружество на преводачите в Пловдив. Отказва да членува в който и да е от многобройните писателски съюзи.[1]

Нейни творби са включени в:

  • „Антология на пловдивската любовна лирика“ (ДИ „Хр. Г. Данов“, 1996);
  • Антология на българската поезия „Мост“ на чешки език (1996);
  • „10 български поетеси“ на турски език (2006);
  • „Кратки поетични форми от българската поезия“ на унгарски език;
  • Антологията „In vino veritas“ (2007);
  • Посветения на българската поезия брой на сп. „Алора“ (испански език).[1]

Отделни нейни творби са публикувани в литературни издания на полски, унгарски, испански, немски и турски език.

  • Национална награда за поезия „Димчо Дебелянов“ за стихосбирката „Целувам камъка“ (1983)[1]
  • Национална награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Озонова наркоза“ (1994)[1]

Поезия

  • „Целувам камъка“, Пловдив: ДИ „Хр. Г. Данов“, 1983
  • „Озонова наркоза“. София: Свободно поетическо общество, 1994
  • „Избрах“. София: Захарий Стоянов, 2005