Социална политика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Социална политика основно означава препоръки, принципи, законодателство и дейности, които повлияват положително условията на живот на гражданите, с цел постигане на общо социално благоденствие.

Социалната политика е част от управлението на дадена страна, занимаваща се с обществото и със социалните въпроси, като според Центърът за социална политика „Малкълм Винер“ на Харвард това са областите "здравеопазване, услуги за гражданите, криминално правосъдие, въпроси по неравенствата, образование и труд." [1]

Социалната политика е от изключително значение е за една страна, тя е пряко свързана с развитието на страната и показва най-добре капацитета на управлението и отношението държава - гражданин. Тя зависи от типа управление на страната - например при леви управления и правителства се очаква върху нея да бъде поставен акцент и да се обръща повече внимание на социалната политика - такива леви управления могат да бъдат от типа социална държава, социално-либерално управление, социалдемокрация, социализъм и комунизъм, а десните често ограничават финансиранията на социалните сектори, както и ограничават вниманието си към някои социални теми, смятайки, че повишаването на общото икономическо равнище автоматично ще подобри тези социални сектри.

В различните страни[редактиране | редактиране на кода]

В съвременните демократични страни социалната политика на отделните държави силно се различава - от най-социално ориентираното управление в някои страни (Дания, Норвегия, Швеция и др.), през либерално-капиталистическите Съединени щати, където здравеопазването е оставено на застрахователни компании, а за висше образование се плащат непосилно високи за голяма част от населението такси, но за сметка на това безработните получават значителни помощи, ваучери за храна [2] и прочее, до развиващите се страни със свободен пазар, където много често социалните теми са значително пренебрегвани.

Някои държави имат смесен модел - например Франция, където 70% от здравните грижи се финансират от държавата - след задължителна застраховка, а останалите 30% пациентът, ако реши, осигурява с помощтта на застрахователна компания, докато образованието се развива едновременно на принципа на социалната и на пазарна политика - в държавните университети се заплаща такса, която обаче не е висока и може да се плати от почти всеки, а частните висши училища сами определят таксите си.

Социална политика в България[редактиране | редактиране на кода]

В България преди прехода на пазарното стопанство пенсионното осигуряване създаваше пенсионни привилегии /по-ниска възраст на пенсиониране/, но изискваше висока степен на заетост. Следствие и спътник на пазарната икономика е безработицата засягаща правата на човека.

В България в групата на бедните, т.е хората, които живеят под жизнения и социален минимум са възрастните хора, безработни, ниско платени работници, хронично болни и инвалиди, самотни родители, многодетни семейства, малцинства.

Специалисти от страни с пазарна икономика доказват, че безработицата е социален, а не индивидуален проблем. Освен ограничение в достъпа до потребности на материални блага и услуги, безработицата се характеризира и с лишения на духовните блага, идеологически и морални норми на поведение.

Социалната работа се стреми към взаимодействие с институциите, работещи с хора в неравностойно социално положение, както и към повишаване към тяхната ценностна ориентация, като личности с цел интегрирането им в обществото.

Здрвеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Основна: Здравеопазване в България

В България гражданите се застраховат към Националната здравно-осигурителна каса. "Касата" изготвя списък с услуги и лекарства, които финансира, като целта е той да се увеличава непрекъснато, макар че от него също така често отпадат услуги и лекарства [3][4].

Здравеопазването и здравното осигуряване е цел на социалната политика - здравето е не само отсъствие на болест, а и напълно физическо и психическо благополучие. Правата и отговорностите за провеждането на социална политика са регламентирани в Конституцията на Република България /в Кодекса на Труда/ Законовите и подзаконовите актове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) За „Малкълм Винер“ център, Харвард, линк от 15 юли 2008, архивиран 30 април 2012
  2. ((en)) Check Food Stamp Balance, Сайт за помощи за безработни в САЩ
  3. 86 лекарства отпадат от безплатния списък на НЗОК - 2004
  4. Поне 50 лекарства отпадат от безплатния списък на НЗОК - 2009
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Social policy“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]