Спазъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спазъм
Opisthotonus in a patient suffering from tetanus - Painting by Sir Charles Bell - 1809.jpg
Спазми (опистотонус) на мъж, страдащ от тетанус, 1809 г.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 R25.2
МКБ-9 728.85
Мед. рубрики MeSH D013035

Спазмът е неволно и внезапно свиване на мускул или група мускули.[1] Поредицата от спазми или наличието на постоянни спазми се нарича спазмизъм.

Една спазматична мускулна контракция може да бъде причинена от много медицински състояния, включително дистония. Най-често това е мускулна крампа, която е придружена от внезапен прилив на болка. Мускулните крампи обикновено са безвредни и отшумяват до няколко минути. Причината за тях най-често е йонен дисбаланс или мускулно претоварване.

Съществуват и други причини за неволеви мускулни контракции и някои от тях могат да доведат до здравословни проблеми.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Спазмът може да бъде мускулна контракция, причинена от необичайна нервна стимулация, както и от необичайна активност на самия мускул. Той може да доведе до мускулни разтежения или разкъсвания на сухожилията и лигаментите, ако силата на спазма надвишава якостта на опън на подлежащата съединителна тъкан. Това може да се случи при особено силен спазъм или при отслабена съединителна тъкан.

Хипертоничният мускулен спазъм е състояние на хроничен, прекомерен мускулен тонус. Това е размерът на контракцията, която остава, когато мускулът не работи. Истинският хипертоничен спазъм се причинява от неправилно функциониращи нерви за обратна връзка. Това е много по-сериозно и може да остане за постоянно, ако не се лекува. В този случай хипертоничният мускулен тонус е прекомерен и мускулите не могат да се отпуснат.

Подвид на спазмите са коликите. Това е епизодична болка, причинена от спазъм на гладката мускулатура в определен орган. Характерно за коликите е усещането, че трябва да се движите и болката може да предизвика гадене или повръщане.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dorland. Dorland's Medical Dictionary. W B SAUNDERS, 5 February 2003. ISBN 9780721601465. с. 2224.