Спас Соколов (ВМОРО)
Тази статия е за дееца на ВМОРО и ВМРО. За Ботевия четник вижте Спас Соколов (Ботев четник).
| Спас Соколов | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Спас Георгиев Соколов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1880 година[2] в кочанското село Бигла, тогава в Османската империя. В 1901 година влиза във ВМОРО и служи като куриер и селски войвода на организацията. В 1903 година се сражава заедно с войводата Тодор Саев на връх Голак срещу османски части. В 1910 година става нелегален и се присъединява към четата на Симеон Кочански. В 1912 година се сражава заедно с радовишкия войвода Стамен Чолака. При избухването на Балканската война през октомври същата година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и участва в сраженията при настъплението към Драма и Кавала. След като Кочанско попада в Сърбия след Междусъюзническата война, отново се захваща с революционна дейност и е помощник-войвода в четата на Мице Блатцалията. В 1913 година участва в сражение при Драгобраща. След това до 1915 година е с войводата Гоге Копелето. След Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО и от 1921 година е легален куриер. Заловен е от югославските власти и осъден на 3 години затвор, като е тежко бит.[1]
На 2 март 1943 година, като жител на Бигла, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 231.
- ↑ Към 2 март 1943 година е на 63 години.
