Спермин
Сперминът e полиаминов биогенен амин с емпирична химична формула C10H26N4. Той участва в метаболизма на всички еукариотни клетки. Прекурсор за синтеза му е аминокиселината орнитин. Намерен е в много от организмите и тъканите.
Функция[редактиране | редактиране на кода]
Сперминът е важен растежен фактор за някои бактерии. При физиологично pH се намира под формата на поликатион. Функцията на сперминът е свързана с нуклеиновите киселини. Той стабилизира спиралната им структура, особено при вирусите.
Кристали сперминов фосфат са описани за първи път през 1678 г., в човешката сперма от Антони Ван Левенгук.[1] Името на спермин е използвано за първи път от немски химици Ladenburg и Авел през 1888 г.[2] Точното устройство спермина окончателно е било установено едва през 1926 г., едновременно в Англия (от Дъдли, Rosenheim и Старлинг)[3] и Германия (от Wrede и сътр.).[4]
Има данни, че характерната миризма на спермата се дължи на сперминът.[5]
Сперминът и спермидинът имат силно основен характер (рН на спермата >7) и вероятно стимулират движението на сперматозоидите.[6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Други полиаминиː
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Leeuwenhoek, A. van (1678) Observationes D. Anthonii Leeuwenhoek, de natis e semine genitali animalculis.
- ↑ Ladenburg A., Abel J. (1888) Über das Aethylenimin (Spermin?
- ↑ Dudley H. W., Rosenheim O., Starling W. W. (1926) The chemical constitution of spermine.
- ↑ Wrede F. (1925) Über die aus menschlichem Sperma isolierte Base Spermin.
- ↑ Klein, David (2013) Organic Chemistry, 2nd Edition.
- ↑ Зл. Костадинова и др. – Учебник по химия за студенти по медицина и стоматология, трето издание, АРСО София 2012 (стр. 222) – ISBN 978-954-8967-26-Х
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Slocum, R. D., Flores, H. E., „Biochemistry and Physiology of Polyamines in Plants“, CRC Press, 1991, USA, ISBN 0-8493-6865-0
- Uriel Bachrach, „The Physiology of Polyamines“, CRC Press, 1989, USA, ISBN 0-8493-6808-1