Цезар Франк: Разлика между версии
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Цезар Франк |
|||
| име-оригинал = César Franck |
| име-оригинал = César Franck |
||
| категория = композитор |
| категория = композитор |
||
| описание = белгийски композитор |
|||
| портрет = Cesar Franck At Organ.jpg |
|||
| портрет-описание = |
|||
| роден-място = [[Лиеж]], [[Белгия]] |
|||
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]] |
|||
| националност = {{FRA}} |
| националност = {{FRA}} |
||
| работил = композитор, органист, педагог |
| работил = композитор, органист, педагог |
||
Ред 57: | Ред 51: | ||
[[Категория:Родени в Лиеж]] |
[[Категория:Родени в Лиеж]] |
||
[[Категория:Починали в Париж]] |
[[Категория:Починали в Париж]] |
||
[[Категория:Починали от болести на белия дроб]] |
|||
[[Категория:Погребани на Монпарнас]] |
[[Категория:Погребани на Монпарнас]] |
Версия от 11:46, 1 април 2020
Цезар Франк César Franck | |
белгийски композитор, органист и музикален педагог | |
Роден |
10 декември 1822 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Работил | композитор, органист, педагог |
Музикална кариера | |
Стил | опера, симфония, класическа музика |
Инструменти | орган |
Влияния | Ференц Лист, Рихард Вагнер |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | www.cesar-franck.org |
Цезар Франк в Общомедия |
Цезар-Огюст-Гийом-Юбер Франк (на френски: César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck[1]) е композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, нареждан сред най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век. Получава френско поданство през 1870 г.
Биография
Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертиращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837, отива в Парижката консерватория. След завършването ѝ през 1842 той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност – както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист – от 1847 до 1851 в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
През 1858 той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868, когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 до края на живота си. Негови възпитаници са Венсан д'Енди, Ернест Шосон, Луи Виерн и Анри Дюпор. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музика след Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.
Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма – метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.
Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфония в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюд, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за цигулка и пиано в ла-мажор (1886) и Клавирен квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.
През 1890 Франк претърпява инцидент, след като файтонът, в който пътува, е блъснат от теглен от коне трамваен вагон. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата вследствие на белодробни усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.
Бележки
- ↑ Първото име се произнася на френски като Сезар.
|