Мая Новоселска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 13: Ред 13:


== Кариера ==
== Кариера ==
Дебютира в ролята на Мисличка за летене в „[[Някои могат, други не]]“ – композиция [[Теди Москов]] по [[Е. Шварц]] и [[М. Минков]] в ДКТ – Добрич (1986). Работила е в ДКТ – Добрич (1986-88), РДТ – Смолян (1988-89), Общински театър „Сириус“ (1989-90), Народен театър за младежта (1990-91), в Първи частен театър „Ла Страда“ (от 1991). Работила е още в театри в [[Дюселдорф]], [[Бохум]], [[Хамбург]]. С [[Театър на армията|Театъра на армията]] е играла в много театрални центрове по света – [[Москва]], [[Авиньон]], [[Ерусалим]], [[Цюрих]], [[Лайпциг]], [[Дрезден]]. Участва в постановките „[[Майстора и Маргарита]]“, „[[Комедия на слугите]]“, „[[Фантасмагории]]“ в [[Театъра на армията]] и „Мармалад“ в „[[Сълза и смях]]“, който се играе 11-ти сезон.
Дебютира в ролята на Мисличка за летене в „[[Някои могат, други не]]“ – композиция [[Теди Москов]] по [[Е. Шварц]] и [[М. Минков]] в ДКТ – Добрич (1986). Работила е в ДКТ – Добрич (1986-88), РДТ – Смолян (1988-89), Общински театър „Сириус“ (1989-90), Народен театър за младежта (1990-91), в Първи частен театър „Ла Страда“ (от 1991). Работила е още в театри в [[Дюселдорф]], [[Бохум]], [[Хамбург]]. С [[Театър на армията|Театъра на армията]] е играла в много театрални центрове по света – [[Москва]], [[Авиньон]], [[Ерусалим]], [[Цюрих]], [[Лайпциг]], [[Дрезден]]. Участва в постановките „[[Майстора и Маргарита]]“, „[[Комедия на слугите]]“, „[[Фантасмагории]]“ в [[Театъра на армията]] и „Мармалад“ в „[[Сълза и смях]]“, който се играе 11-и сезон.


Характерни за нейната игра са клоунадно стилизираните жестове, мимики, движения и умението и да използва различни говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.
Характерни за нейната игра са клоунадно стилизираните жестове, мимики, движения и умението и да използва различни говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.

Версия от 18:26, 26 април 2020

Мая Новоселска-Москова
българска актриса
Родена
6 май 1963 г. (61 г.)
Семейство

Уебсайт

Мая Първанова Новоселска-Москова е българска актриса.

Биография

Мая Новоселска е родена на 6 май 1963 г. в София. Завършва актьорско майсторство за куклен театър при Юлия Огнянова и Елена Владова във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1985).

Кариера

Дебютира в ролята на Мисличка за летене в „Някои могат, други не“ – композиция Теди Москов по Е. Шварц и М. Минков в ДКТ – Добрич (1986). Работила е в ДКТ – Добрич (1986-88), РДТ – Смолян (1988-89), Общински театър „Сириус“ (1989-90), Народен театър за младежта (1990-91), в Първи частен театър „Ла Страда“ (от 1991). Работила е още в театри в Дюселдорф, Бохум, Хамбург. С Театъра на армията е играла в много театрални центрове по света – Москва, Авиньон, Ерусалим, Цюрих, Лайпциг, Дрезден. Участва в постановките „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Фантасмагории“ в Театъра на армията и „Мармалад“ в „Сълза и смях“, който се играе 11-и сезон.

Характерни за нейната игра са клоунадно стилизираните жестове, мимики, движения и умението и да използва различни говорни регистри. Нейните герои са малко смешни и малко тъжни, изглеждат невинни, раними и гротескни, без актрисата да ги лишава от одухотвореното им човешко излъчване.

Широко известна на публиката с телевизионното шоу „Улицата“.

Роли: Уродът във „Фантасмагории“ – по Е. Т. А. Хофман, Водният дух в „Приказка за скитник“ – по К. Чапек, Жулиета в „Ромео и Жулиета“, Стената в „Сън в лятна нощ“ – У. Шекспир, Йозеф К. в „Процесът“ – по Фр. Кафка, поредица персонажи в „Гоца и Пантагюрел“ – по Фр. Рабле и Й. Радичков; „Улицата“ – композиция Теди Москов; „Мармалад“ – композиция Теди Москов; Клоун в „Бивалици-небивалици“ – по П. Р. Славейков и др.

Участва във филма „Рапсодия в бяло“.

Лауреат на „Аскеер' 95“ г. за спектакъла „Мармалад“. Награда на името на Ив Монтан за най-добра актриса – 2002 г. за филма „Рапсодия в бяло“. Носител на национални и международни награди.

Носител на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за главна женска роля“, за ролята ѝ в моноспектакъла „Едно малко радио“ от Мая Новоселска, Теди Москов и Борислав Стоилов, режисьор Теди Москов, Продуцентска къща „Артишок“ и Сатиричен театър „Алеко Константинов“, 2012.

Личен живот

Съпруга на режисьора Теди Москов, имат син Иван.