Борба за инвеститура: Разлика между версии
форматиране |
+изт, доп |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Борбата за инвеститура''' или '''Спорът за даване на пълномощия''' е най-значителният конфликт между [[Католическа църква|католическата църква]] и светската власт в средновековна [[Европа]]. Това е конфликт между [[Свети престол|папския престол]] и владетелите на [[Свещената Римска империя]] в последната четвърт на XI век и първата четвърт на XII век. От формална юридическа гледна точка се състои в борбата за правото да се назначават [[епископ]]ите и [[абат]]ите, но в по-широк политически план е борба за върховенството на властта в империята. Продължилото около петдесет години противопоставяне съществено отслабва върховната власт на императорите от [[Салическа династия|Салическата династия]] и увеличава значително властта на великите князе и висшите духовници. Конфликтът нанася удар на държавата, от който тя не успява да се оправи до XIX век. |
|||
'''Спорът за даване на пълномощия''' е известен още с името '''борба за инвеститура'''. |
|||
Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на XI век оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. Проблемът с инвеститурата е най-остър в германските земи, където все още е запазена системата на управление на Отоните и духовниците са част от държавната администрация<ref>{{cite book | title = Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс | last = Гагова | first = Красимира | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = ИК Полис ООД | location = София | isbn = 978-954-796-020-6 | doi = | pages = 238 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|57 – 8}}. |
|||
| ⚫ | Спорът се води между папа |
||
| ⚫ | По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на [[Абатство Клюни|манастира Клюни]] във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната година монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъжда се [[симония]]та (купуването на църковни длъжности), прокламира се спазването на [[целибат]]а (обет за безбрачие). През 1073 г. най-изявеният представител на реформаторското движение Хилдебранд е избран за нов папа [[Григорий VII]]. Той поставя две цели на понтификата си: 1. Пълно подчинение на светската власт от църквата и 2. укрепване и строга дисциплина на духовенството под неограничената власт на папата. Поставя се началото на „Папския диктат“, според който папата е божи наместник на земята и европейските монарси са длъжни да му дават [[васал]]на клетва. |
||
Борбата представлява най-същностният политически дебат през [[Средновековие|Средновековието]], т.е. това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на [[11 век|XI век]] оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. |
|||
| ⚫ | Спорът се води най-остро между папа Григорий VII и немските императори [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] и [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло благодарение на императора. Така императорът може да наложи [[вето]] върху избора на архиепископ, като не му даде инвеститура. През 1076 г. във [[Вормс]] папата отлъчва [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] от църквата и отменя [[васал]]ните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Като последица от отлъчването императорът трябва да се откаже от трона. Година по-късно императорът се покайва, анатемата е вдигната и той получава отново титлата си. |
||
| ⚫ | По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на манастира Клюни във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната |
||
| ⚫ | Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и папа [[Каликст II]]. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископите се издигат от духовенството, но с решаваща дума на императора, който извършва светската инвеститура, а папата или негов пратеник им дава духовната инвеститура. В останалите европейски страни като Италия и Бургундия, където сблъсъкът на църквата със светската власт не е толкова личен и папството няма толкова силна намеса, борбата има не толкова остър характер. Там изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като така тя се формализира. |
||
През 1076 г. във [[Вормс]] папата сваля [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] от престола и отменя васалните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Година по-късно след покаяние императорът получава отново титлата си. |
|||
Победата в борбата за инвеститурата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]]. |
|||
| ⚫ | Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и папа [[Каликст |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 19:41, 29 септември 2020
Борбата за инвеститура или Спорът за даване на пълномощия е най-значителният конфликт между католическата църква и светската власт в средновековна Европа. Това е конфликт между папския престол и владетелите на Свещената Римска империя в последната четвърт на XI век и първата четвърт на XII век. От формална юридическа гледна точка се състои в борбата за правото да се назначават епископите и абатите, но в по-широк политически план е борба за върховенството на властта в империята. Продължилото около петдесет години противопоставяне съществено отслабва върховната власт на императорите от Салическата династия и увеличава значително властта на великите князе и висшите духовници. Конфликтът нанася удар на държавата, от който тя не успява да се оправи до XIX век.
Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на XI век оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. Проблемът с инвеститурата е най-остър в германските земи, където все още е запазена системата на управление на Отоните и духовниците са част от държавната администрация[1]:с. 57 – 8.
По време на управлението на император Хайнрих IV се заражда Клюнийското движение, по името на манастира Клюни във Френска Бургундия. В очакване на 1000-ната година монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъжда се симонията (купуването на църковни длъжности), прокламира се спазването на целибата (обет за безбрачие). През 1073 г. най-изявеният представител на реформаторското движение Хилдебранд е избран за нов папа Григорий VII. Той поставя две цели на понтификата си: 1. Пълно подчинение на светската власт от църквата и 2. укрепване и строга дисциплина на духовенството под неограничената власт на папата. Поставя се началото на „Папския диктат“, според който папата е божи наместник на земята и европейските монарси са длъжни да му дават васална клетва.
Спорът се води най-остро между папа Григорий VII и немските императори Хайнрих III и Хайнрих IV. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло благодарение на императора. Така императорът може да наложи вето върху избора на архиепископ, като не му даде инвеститура. През 1076 г. във Вормс папата отлъчва Хайнрих IV от църквата и отменя васалните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Като последица от отлъчването императорът трябва да се откаже от трона. Година по-късно императорът се покайва, анатемата е вдигната и той получава отново титлата си.
Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император Хайнрих V и папа Каликст II. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископите се издигат от духовенството, но с решаваща дума на императора, който извършва светската инвеститура, а папата или негов пратеник им дава духовната инвеститура. В останалите европейски страни като Италия и Бургундия, където сблъсъкът на църквата със светската власт не е толкова личен и папството няма толкова силна намеса, борбата има не толкова остър характер. Там изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като така тя се формализира.
Победата в борбата за инвеститурата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на кръстоносните походи.
Източници
- ↑ Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.
Външни препратки
- Investiture Controversy от Енциклопедия Британика
- Conflict of Investitures от Католическата енциклопедия
- Canonical Investiture от Католическата енциклопедия