Направо към съдържанието

Борба за инвеститура: Разлика между версии

+изт, доп
(форматиране)
(+изт, доп)
'''Борбата за инвеститура''' или '''Спорът за даване на пълномощия''' е най-значителният конфликт между [[Католическа църква|католическата църква]] и светската власт в средновековна [[Европа]]. Това е конфликт между [[Свети престол|папския престол]] и владетелите на [[Свещената Римска империя]] в последната четвърт на XI век и първата четвърт на XII век. От формална юридическа гледна точка се състои в борбата за правото да се назначават [[епископ]]ите и [[абат]]ите, но в по-широк политически план е борба за върховенството на властта в империята. Продължилото около петдесет години противопоставяне съществено отслабва върховната власт на императорите от [[Салическа династия|Салическата династия]] и увеличава значително властта на великите князе и висшите духовници. Конфликтът нанася удар на държавата, от който тя не успява да се оправи до XIX век.
'''Спорът за даване на пълномощия''' е известен още с името '''борба за инвеститура'''.
 
Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на XI век оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси. Проблемът с инвеститурата е най-остър в германските земи, където все още е запазена системата на управление на Отоните и духовниците са част от държавната администрация<ref>{{cite book | title = Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс | last = Гагова | first = Красимира | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = ИК Полис ООД | location = София | isbn = 978-954-796-020-6 | doi = | pages = 238 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|57 – 8}}.
Спорът се води между папа [[Григорий VII]] и немските императори [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] и [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло благодарение на императора. Така императорът може да наложи [[вето]] върху избора на архиепископ, като не му даде инвеститура.
 
По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на [[Абатство Клюни|манастира Клюни]] във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната год.година монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. ОсъждатОсъжда се [[Симония|симониятасимония]]та (купуванекупуването на църковни длъжности), прокламиратпрокламира се спазването на [[Целибат|целибатацелибат]]а (обет за безбрачие). наПрез 1073 монасите)г. Найнай-явниятизявеният представител на движениетореформаторското движение Хилдебранд е избран от Съвета на кардиналите за новиянов папа, получавайки името [[Григорий VII]]. Той поставя две цели на понтификата (периодът на управление на папата) си: 1. Пълно подчинение на светската власт от църквата и 2. укрепване и строга дисциплина на духовенството под неограничената власт на папата. Поставя се началото на „Папския диктат“, според който папата е божи наместник на земята и европейските монарси са длъжни да му дават [[Васал|васалнавасал]]на клетва.
Борбата представлява най-същностният политически дебат през [[Средновековие|Средновековието]], т.е. това касае мястото на светската и духовната власти в западното християнство. Тъй като не може да има двувластие на върха на политическата власт, спорът за това кой да назначава епископите се превръща в истинска война между папата и императора. Папите от втората половина на [[11 век|XI век]] оспорват правото на императора да се намесва в духовните въпроси.
 
Спорът се води най-остро между папа [[Григорий VII]] и немските императори [[Хайнрих III (Свещена Римска империя)|Хайнрих III]] и [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]]. Духовната инвеститура започва да се дава от император Хайнрих III, като получаването на земя и влизането във власт става изцяло благодарение на императора. Така императорът може да наложи [[вето]] върху избора на архиепископ, като не му даде инвеститура. През 1076 г. във [[Вормс]] папата отлъчва [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] от църквата и отменя [[васал]]ните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Като последица от отлъчването императорът трябва да се откаже от трона. Година по-късно императорът се покайва, анатемата е вдигната и той получава отново титлата си.
По време на управлението на император [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] се заражда [[Клюнийска реформа|Клюнийското движение]], по името на манастира Клюни във Френска [[Бургундия-Франш Конте|Бургундия]]. В очакване на 1000-ната год. монасите предприемат радикални реформи за повишаване на морала и регламентация в отношенията на църквата и светската власт. Папата е признат за най-висш арбитър по отношение на духовните и светските дела. Осъждат [[Симония|симонията]] (купуване на църковни длъжности), прокламират спазването на [[Целибат|целибата]] (обет за безбрачие на монасите). Най-явният представител на движението Хилдебранд е избран от Съвета на кардиналите за новия папа, получавайки името [[Григорий VII]]. Той поставя две цели на понтификата (периодът на управление на папата) си: 1. Пълно подчинение на светската власт от църквата и 2. укрепване и строга дисциплина на духовенството под неограничената власт на папата. Поставя се началото на „Папския диктат“, според който папата е божи наместник на земята и европейските монарси са длъжни да му дават [[Васал|васална]] клетва.
 
Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и папа [[Каликст II|Калискт II]]. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископътепископите есе издигат от духовенството, но с решаваща дума на императора, който му даваизвършва светската инвеститура, а папата или негов пратеник муим даватдава духовната инвеститура. В останалите европейски страни като Италия и в Бургундия, където сблъсъкът на църквата със светската власт не е толкова личен и папството няма толкова силна намеса, борбата има не толкова остър характер. Там изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като фактически така тя се формализира. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]].
През 1076 г. във [[Вормс]] папата сваля [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]] от престола и отменя васалните клетви за вярност, дадени му от поданиците. Година по-късно след покаяние императорът получава отново титлата си.
 
Победата в борбата за инвеститурата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]].
Окончателната победа на папата над светската власт и краят на спора за инвеститурата е през 1122 г. със сключването на Вормския конкордат (съглашение), подписан от император [[Хайнрих V (Свещена Римска империя)|Хайнрих V]] и папа [[Каликст II|Калискт II]]. Според него се налага различна система при избора на епископи в различните части на империята. В Германия епископът е от духовенството с решаваща дума на императора, който му дава светската инвеститура, а папата или негов пратеник му дават духовната инвеститура. В Италия и в Бургундия изборът на епископ става без прякото участие на императора, който му дава светската инвеститура шест месеца след духовната, като фактически така тя се формализира. Победата осигурява на папите определяща роля в организирането и провеждането на [[Кръстоносен поход|Кръстоносните походи]].
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==