Апарат на Голджи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 151.251.249.98 (б.), към версия на Inventis Етикет: Отмяна |
м Bot: Automated text replacement (-\"([a-zA-Z0-9,\.\–\-\s]*?)\" +''\1''); козметични промени |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
'''Апаратът на Голджи''' е [[органел]], който се среща в повечето [[еукариот]]ни [[клетки]].<ref name="isbn3-211-76309-0">{{cite book|title=The Golgi Apparatus: State of the art 110 years after Camillo Golgi's discovery|vauthors=Pavelk M, Mironov AA|publisher=Springer|year=2008|isbn=978-3-211-76310-0|location=Berlin|page=580|doi=10.1007/978-3-211-76310-0_34|chapter=Golgi apparatus inheritance}}</ref> |
'''Апаратът на Голджи''' е [[органел]], който се среща в повечето [[еукариот]]ни [[клетки]].<ref name="isbn3-211-76309-0">{{cite book|title=The Golgi Apparatus: State of the art 110 years after Camillo Golgi's discovery|vauthors=Pavelk M, Mironov AA|publisher=Springer|year=2008|isbn=978-3-211-76310-0|location=Berlin|page=580|doi=10.1007/978-3-211-76310-0_34|chapter=Golgi apparatus inheritance}}</ref> |
||
През 1898 г. [[Камило Голджи]] наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича ''вътреклетъчен мрежест апарат''. Впоследствие той е кръстен ''апарат на Голджи'' в негова чест.<ref name="pmid9865849">{{cite journal | vauthors = Fabene PF, Bentivoglio M | title = 1898 – 1998: Camillo Golgi and |
През 1898 г. [[Камило Голджи]] наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича ''вътреклетъчен мрежест апарат''. Впоследствие той е кръстен ''апарат на Голджи'' в негова чест.<ref name="pmid9865849">{{cite journal | vauthors = Fabene PF, Bentivoglio M | title = 1898 – 1998: Camillo Golgi and ''the Golgi'': one hundred years of terminological clones | journal = Brain Research Bulletin | volume = 47 | issue = 3 | pages = 195 – 198 | date = октомври 1998 | pmid = 9865849 | doi = 10.1016/S0361-9230(98)00079-3 }}</ref> Дълго време след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските [[клетка|клетки]]. С помощта на електронния [[микроскоп]] апаратът на Голджи е открит и във всички растителни клетки. |
||
Апаратът на Голджи е сборна структура, чиято основна градивна единица е ''диктиозомата'' – пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към [[ендоплазмена мрежа|ендоплазмената мрежа]], а вдлъбнатата – към [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи [[вакуола|вакуоли]], обикновено съдържащи продукти за секреция – това са т.нар. секреторни гранули. |
Апаратът на Голджи е сборна структура, чиято основна градивна единица е ''диктиозомата'' – пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към [[ендоплазмена мрежа|ендоплазмената мрежа]], а вдлъбнатата – към [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи [[вакуола|вакуоли]], обикновено съдържащи продукти за секреция – това са т.нар. секреторни гранули. |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
# Образуване на ''фрагмопласта'' при деленето на растителните клетки – фрагмопластът е преграда от мехурчета, образувани от апарата на Голджи, които се натрупват в екваториалната област на делящата се растителна клетка. |
# Образуване на ''фрагмопласта'' при деленето на растителните клетки – фрагмопластът е преграда от мехурчета, образувани от апарата на Голджи, които се натрупват в екваториалната област на делящата се растителна клетка. |
||
# Образуване на [[лизозома|лизозоми]] – някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има [[хидролиза|хидролитични]] [[ензим]]и – това са лизозомите. |
# Образуване на [[лизозома|лизозоми]] – някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има [[хидролиза|хидролитични]] [[ензим]]и – това са лизозомите. |
||
# Образуване на ''[[ |
# Образуване на ''[[акрозома]]та'' в [[сперматозоид]]ите – акрозомата е мехурче, разположено в главата на сперматозоида. Изпълнена е с хидролитични ензими, комплектовани в апарата на Голджи. Тези ензими хидролизират клетъчната мембрана на [[яйцеклетка]]та при [[оплождане]]то. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 19:23, 8 октомври 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Апарат.
-ru.svg)
Апаратът на Голджи е органел, който се среща в повечето еукариотни клетки.[1]
През 1898 г. Камило Голджи наблюдава странна структура около ядрата на нервни клетки, която нарича вътреклетъчен мрежест апарат. Впоследствие той е кръстен апарат на Голджи в негова чест.[2] Дълго време след това се е считало, че тази структура е характерна само за животинските клетки. С помощта на електронния микроскоп апаратът на Голджи е открит и във всички растителни клетки.
Апаратът на Голджи е сборна структура, чиято основна градивна единица е диктиозомата – пакет от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“. Броят на цистерните в една диктиозома варира от 3 до 10, а при някои едноклетъчни организми достига до 20. В секреторни клетки апарата на Голджи обикновено е силно полярен: изпъкналата част е насочена към ендоплазмената мрежа, а вдлъбнатата – към клетъчната мембрана. Откъм изпъкналата част се наблюдават голям брой малки мехурчета, които се доближават и сливат с мембраната на последната цистерна. Вдлъбнатата част се характеризира с наличието на големи вакуоли, обикновено съдържащи продукти за секреция – това са т.нар. секреторни гранули.
Апаратът на Голджи изпълнява няколко основни, жизнено необходими за клетката функции:
- Модификационна функция – постъпилите от ендоплазмената мрежа белтъци, липиди и въглехидрати се подлагат на химични преобразувания. Образуват се сложни белтъци (гликопротеиди, липопротеиди и др.)
- Секреторна функция – според много автори апаратът на Голджи има ролята на разпределител на веществата, постъпили в него от ендоплазмената мрежа. От апарата на Голджи се отделят вещества, предназначени за секреция. Те са обвити в мембрана (секреторни гранули). При екзоцитозата мембраната на секреторните гранули се слива с клетъчната мембрана, а съдържанието им се изхвърля навън.
- Образуване на фрагмопласта при деленето на растителните клетки – фрагмопластът е преграда от мехурчета, образувани от апарата на Голджи, които се натрупват в екваториалната област на делящата се растителна клетка.
- Образуване на лизозоми – някои вещества, постъпили в апарат на Голджи, остават в клетката. От апарата на Голджи се откъсват мехурчета, в които има хидролитични ензими – това са лизозомите.
- Образуване на акрозомата в сперматозоидите – акрозомата е мехурче, разположено в главата на сперматозоида. Изпълнена е с хидролитични ензими, комплектовани в апарата на Голджи. Тези ензими хидролизират клетъчната мембрана на яйцеклетката при оплождането.
Източници
- ↑ Golgi apparatus inheritance // The Golgi Apparatus: State of the art 110 years after Camillo Golgi's discovery. Berlin, Springer, 2008. ISBN 978-3-211-76310-0. DOI:10.1007/978-3-211-76310-0_34. с. 580.
- ↑ 1898 – 1998: Camillo Golgi and the Golgi: one hundred years of terminological clones // Brain Research Bulletin 47 (3). октомври 1998. DOI:10.1016/S0361-9230(98)00079-3. с. 195 – 198.
| |||||||
