Хърватска демократична общност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
Ред 4: Ред 4:
| bgcolor = #005BAA
| bgcolor = #005BAA
| лого = HDZ logo.svg
| лого = HDZ logo.svg
| знаме = Flag of the Croatian Democratic Union.svg
| ръководител = [[Андрей Пленкович]]
| ръководител = [[Андрей Пленкович]]
| членове = ~220 000<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://vijesti.hrt.hr/343572/plenkovic-zapocinjemo-novo-poglavlje|заглавие=Plenković: Započinjemo novo poglavlje - HDZ će postati središnja snaga razvoja Hrvatske|дата=17 юли 2016|труд=Хърватска радиотелевизия|език=hr}}</ref>
| членове = ~220 000<ref>{{цитат уеб|уеб_адрес=http://vijesti.hrt.hr/343572/plenkovic-zapocinjemo-novo-poglavlje|заглавие=Plenković: Započinjemo novo poglavlje – HDZ će postati središnja snaga razvoja Hrvatske|дата=17 юли 2016|труд=Хърватска радиотелевизия|език=hr}}</ref>
| позиция = център-дясно
| позиция = център-дясно
| идеология = [[християндемокрация]]<br>[[консерватизъм]]
| идеология = [[християндемокрация]]<br>[[консерватизъм]]

Текуща версия към 08:34, 15 април 2021

Хърватска демократична общност
Hrvatska demokratska zajednica
Ръководител(и)Андрей Пленкович
Основател(и)Франьо Туджман
Основана17 юни 1989 г.
СедалищеЗагреб, Хърватия
Членове~220 000[1]
Член наЦДИ, МДС
Идеологияхристияндемокрация
консерватизъм
Полит. позицияцентър-дясно
Група в ЕПЕНП
Цветове  Синьо
Събор
61 / 151
Европарламент
4 / 12
Сайтwww.hdz.hr
Знаме на партията
Хърватска демократична общност в Общомедия

Хърватската демократична общност (ХДО) (на хърватски: Hrvatska demokratska zajednica, HDZ) e дясноцентристка християндемократическа политическа партия в Хърватия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Партията е основана е през 1989 г. През 1990 г. успява да спечели абсолютно мнозинство в първите многопартийни избори в Хърватия. Със своето мнозинство в хърватския парламент партията прокарва през декември същата година нова конституция на републиката, която позволява малко по-късно да се проведе референдум за независимост на Хърватия.

Хърватската политика по време на войната в Босна и Херцеговина води до появата на редица течения вътре в ХДО. Групата около Стипе Месич и Йосип Манолич се застъпва за бързо прекратяване на агресивната политика в Босна.

Така наречените технократи от партията считат за главен приоритет възстановяването на икономиката на Хърватия. Франьо Туджман заема позиция, която не удовлетворява групата около Месич и Манолич, което води до нейното отцепване от ХДО и образуването на т.нар. Хърватски независими демократи.

Смъртта на Туджман предизвиква временна криза в ХДО, която е преодоляна от новия председател на партията Иво Санадер. На парламентарните избори през 2003 г. ХДО успява да спечели 66 от общо 152 места в хърватския парламент и отново поема управлението на страната. През 2007 г. Санадер е преизбран, но през 2009 г. отстъпва министър-председателския пост на Ядранка Косор. Изправено пред тежки корупционни скандали и резултатите от глобалната икономическа криза, правителството губи популярност. На изборите през 2011 година ХДО участва в коалиция с две малки десни партии, която получава 24% от гласовете, и с 44 депутати за пръв път от 1990 година тя не е най-голямата парламентарна партия.

През 2015 година партията оглавява дясноцентристка коалиция, която е първа на изборите с 33% от гласовете, като Хърватската демократична общност получава 51 от 151 места в парламента. През 2016 година коалицията получава 36% от гласовете, партията има 59 от 151 места в парламента.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Plenković: Započinjemo novo poglavlje – HDZ će postati središnja snaga razvoja Hrvatske // Хърватска радиотелевизия. 17 юли 2016. (на хърватски)