Нютонов бином: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.126.139.89 (б.), към версия на 185.243.238.231
Етикет: Отмяна
м ненужен двоен интервал
 
Ред 31: Ред 31:


Решение с използването на '''Нютоновия бином''':
Решение с използването на '''Нютоновия бином''':
:<math>(a+b)^5 = \sum_{i=0}^5 {5 \choose i} a^ib^{5-i} =</math>
:<math>(a+b)^5 = \sum_{i=0}^5 {5 \choose i} a^ib^{5-i} =</math>
::<math> = {5 \choose 0} a^0b^{5-0} + {5 \choose 1} a^1b^{5-1} + {5 \choose 2} a^2b^{5-2} + {5 \choose 3} a^3b^{5-3} + {5 \choose 4} a^4b^{5-4} + {5 \choose 5} a^5b^{5-5} =</math>
::<math> = {5 \choose 0} a^0b^{5-0} + {5 \choose 1} a^1b^{5-1} + {5 \choose 2} a^2b^{5-2} + {5 \choose 3} a^3b^{5-3} + {5 \choose 4} a^4b^{5-4} + {5 \choose 5} a^5b^{5-5} =</math>
::<math> = a^5 + 5a^4b + 10a^3b^2 + 10a^2b^3 + 5 ab^4 + b^5 \,</math>
::<math> = a^5 + 5a^4b + 10a^3b^2 + 10a^2b^3 + 5 ab^4 + b^5 \,</math>
т.е. същата формула, но по много по-лесен начин.
т.е. същата формула, но по много по-лесен начин.


<math>n \choose k</math> е комбинация на k между n елемента, т.е. <math>{n \choose k} = {n!\over k!(n-k)!}</math>, например, <math>{5 \choose 3} = {5! \over 3!2!} = 10</math>
<math>n \choose k</math> е комбинация на k между n елемента, т.е. <math>{n \choose k} = {n!\over k!(n-k)!}</math>, например, <math>{5 \choose 3} = {5! \over 3!2!} = 10</math>


{{превод от|en|Binomial theorem|84660323}}
{{превод от|en|Binomial theorem|84660323}}

Текуща версия към 12:02, 28 април 2021

Биномната теорема е математическа теорема за разлагането на двучлен, повдигнат на степен.

Опростената форма на теоремата за естествени стойности на степента е:

където n е естествено число и

са биномните коефициенти, а е факториел на n.

Тази формула обикновено е приписвана на Блез Паскал, който я описва през 17 век. Всъщност тя е известна още на китайския математик Ян Хуй през 13 век, на иранския математик Омар Хаям през 11 век и дори на индийския математик Пингала през 3 век пр.н.е. Исак Нютон прави важно обобщение на формулата за произволна степен:

където r е произволно комплексно число и коефициентите се получават с

като по определение k! е факториелът на k, и 0! = 1.

Формули за съкратено умножение[редактиране | редактиране на кода]

Формулите за съкратено умножение са биноми повдигнати на дадена степен като тяхното решаване става по посочените горе математически формули.

Формула от вида (а+b)5[редактиране | редактиране на кода]

Директно решение: (a+b)5=(a+b)3.(a+b)2= (a3 + 3a2b + 3ab2 + b3).(a2 + 2ab + b2)= a5 + 2a4b + a3b2 + 3a4b + 6a3b2 + 3a3b3 + 3a3b2 + 6a2b3 +3ab4 + a2b3 + 2ab4 + b5 = a5 + 5a4b + 10a3b2 + 10a2b3 +5ab4 + b5.

Решение с използването на Нютоновия бином:

т.е. същата формула, но по много по-лесен начин.

е комбинация на k между n елемента, т.е. , например,

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Binomial theorem в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​