Александър Притуп: Разлика между версии
м ненужен двоен интервал |
|||
Ред 62: | Ред 62: | ||
| 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || келнер |
| 1991 – 1992 || [[Любовниците]] || 8 || || келнер |
||
|- |
|- |
||
| 1982 || [[Почти ревизия]] || 4 || || клиент |
| 1982 || [[Почти ревизия]] || 4 || || клиент в бара |
||
|- |
|- |
||
| 1981 || [[Снимки от стария албум]] || 5 || || Васил Несторов, дядото на Валери |
| 1981 || [[Снимки от стария албум]] || 5 || || Васил Несторов, дядото на Валери |
Версия от 18:01, 10 декември 2021
Александър Притуп – Шурата | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Брачен партньор | Фео Мустакова Мария Вацулка Карел |
Уебсайт |
Александър Притуп е български театрален и филмов актьор.
Биография
През 50-те години на ХХ век танцьорът Александър Притуп, потомък на донски казаци, емигрирали в България след революцията се влюбва безумно в звездата на Оперетата балетмайсторката Фео Мустакова. По това време той е 15 години по-млад от нея. Руският хулигански чар на Сашата направо сразява грацията и двамата набързо сключват брак. Съвместният им живот е бурен, но кратък, а впоследствие Притуп „сменя професията“. Най-вече защото губи форма. Наддава фатално килограми и се посвещава изцяло на актьорството. През 70-те години става една от емблемите на „Сълза и смях“ и междувременно се жени още... 6 пъти. Причина за раздялата му с легендата на българското балетно изкуство обаче не е колосалната „ножица“ в ЕГН-тата, а прекомерната любов към чашката. В крайна сметка алкохолът погуби Притуп на 70 години, а първата му законна половинка надживява и него, и спомена за изпълнения им с драматични емоции брачен съюз [1]
Снима се в много български филми и участва в радиопиеси в Българското радио.
Театрални роли
- „След грехопадението“
Телевизионен театър
- „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1983) (Любен Попов)
- „Силни времена“ (1980) (Кирил Василев)
- „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Змейова кватба“ (1973) (Петко Тодоров)
- „Сид“ (1971) (Пиер Корней)
- „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
- „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков)
- „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
Филмография
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1999 | Един камион за двама | шефът Джино | ||
1995 – 2000 | Съботна история – („L'histoire du samedi“) | 82 | Франция | (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
1991 – 1992 | Любовниците | 8 | келнер | |
1982 | Почти ревизия | 4 | клиент в бара | |
1981 | Снимки от стария албум | 5 | Васил Несторов, дядото на Валери | |
1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | ||
1980 | Солистът | зетят | ||
1980 | В зимната нощ | |||
1980 | Обущарят чичо Спас, магарето и Тошко | 8 | (в 1-ва серия) | |
1979 | Мигове в кибритена кутийка | |||
1978 | Бягай... обичам те | другарят Бояджиев | ||
1975 | Следователят и гората | Михайлов | ||
1975 | Присъствие | Симеонов | ||
1974 – 1976 | Сбогом любов | 3 | ||
1974 | Пазачът на крепостта | Азманов | ||
1974 | Зарево над Драва | 2 | майор Филчев | |
1974 | Синята лампа | 10 | (в 3-та серия: „Зодия Дева“) | |
1973 | Последна проверка | 12 | Радков | |
1973 | Сиромашко лято | келнерът | ||
1972 | Кръгове на обичта | майорът | ||
1971 | Гола съвест | околийският | ||
1971 | Шарен свят | 2 нов. | (в 2-рата новела: „Гола съвест“) | |
1971 | Демонът на империята | 10 | Владислав (в 9-а серия) | |
1971 | Странен двубой | |||
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | майор Венцел (в 5-а серия, 1969) | |
1968 | Танго | |||
1966 | Цар и генерал | капитанът | ||
1966 | Семейство Калинкови | 12 | (в 1-ва серия) |
Източници
Външни препратки
- ((en)) Александър Притуп в Internet Movie Database
- ((ru)) Александър Притуп в КиноПоиск
- Александър Притуп в discogs