Закон на Снелиус: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
→Бележки: Очевидно формулата беше объркана |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Ъгълът на падане <math>\theta_{1}</math>на светлината върху повърхността е свързан с ъгъла на пречупване <math>\theta_{2}</math>чрез съотношението |
Ъгълът на падане <math>\theta_{1}</math>на светлината върху повърхността е свързан с ъгъла на пречупване <math>\theta_{2}</math>чрез съотношението |
||
:<math>\frac{\sin\ |
:<math>\frac{\sin\theta_2}{\sin\theta_1} = \frac{v_2}{v_1} = \frac{\lambda_2}{\lambda_1} = \frac{n_1}{n_2} |
||
</math>. |
</math>. |
||
Версия от 19:09, 29 март 2022
Законът на Снелиус описва пречупването на светлината на границата между две прозрачни среди. Приложим е и за описване на пречупването на вълни от друго естество, например звукови. Законът е открит в началото на XVII век от холандския математик Вилеброрд Снелиус[1]. Малко по-късно е публикуван от Рене Декарт.
Ъгълът на падане на светлината върху повърхността е свързан с ъгъла на пречупване чрез съотношението
- .
Тук и са скоростите на светлината съответно в първата и втората среда, и са дължините на вълните, а и са показателите на пречупване. Алтернативно може да бъде записан и във вида
- .
Отношението на скоростта на светлината в първата среда към скоростта на светлината във втората среда се нарича относителен коефициент на пречупване на втората среда спрямо първата[2].
Този закон следва от принципа на Ферма за най-краткото време.
Ако , то става дума за пълно вътрешно отражение – отсъства пречупен лъч, а падащият лъч е напълно отразен от границата на средите.
Ще отбележим следните особености.
- В случай на анизотропни среди (например кристали със слаба симетрия или механически деформирани твърди тела) пречупването се подчинява на някои по-сложни закони. При това е възможна зависимост на посоката на пречупения лъч не само от посоката на падащия, но и от неговата поляризация.
- Законът на Снелиус не описва съотношението на интензивността и поляризацията на лъчите. За случаи като този се прилагат по-детайлните формули на Френел.
- Законът на Снелиус е добре определен за случая на геометрична оптика, тоест тогава, когато дължината на вълната е достатъчно малка в сравнение с размера на пречупващата повърхност.
Векторна формула
Нека и са лъчеви вектори на падащия и пречупения лъч, т. е. вектори, указващи посоката на лъча и имащи дължини съответно и . Нека е единичен нормален вектор към пречупващата повърхност. Тогава е в сила формулата
- .
Бележки
- ↑ Снелиус е латинизираната форма на първоначалната му фамилия – Снел
- ↑ Физика – Геометрична оптика, закони за пречупване и отражение на светлината