Ободрити: Разлика между версии
Александър (беседа | приноси) м +sr: |
м robot Adding: pl, de Modifying: en |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
[[da:Obodrit]] |
[[da:Obodrit]] |
||
[[ |
[[de:Abodriten (Volk)]] |
||
[[en:Obotrites]] |
|||
[[pl:Obodryci]] |
|||
[[sr:Бодрићи]] |
[[sr:Бодрићи]] |
Версия от 22:45, 6 юли 2005
Ободритите, известни още като абодрити, са били славянски народ, близък на венeдите, който е живял по южните брегове на Балтийско море (днес Североизточна Германия и Северозападна Полша) от началото на новата ера до около 1500 г., когато се е смесил с друг народ.
През периода 800 – 1200 г. ободритите водили войни с датските крале, които се стремели към надмощие в балтийския район. Ободритите били християнизирани от немски мисионери.
По време на управлението на хан Омуртаг (815–31) те обитават левия бряг на Дунав — около долното течение на река Тиса.
Абодритите са присъединени към българската държава след разгрома на Аварския хаганат. През 818 или 822 г. те се отделят от България и се присъединяват към Франкската империя на Луи Благочестиви.
Западна Померания е била населена с ободрити през Средновековието.