Иванчевски правопис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6: | Ред 6: | ||
* представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]]. |
* представяне на звука [ъ] с буквите '''ъ''' и '''ѫ''' (голяма носовка), като различието се прави на [[Етимология|етимологическа основа]]. |
||
* употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото |
* употреба на буквата '''ѣ''' (ят) на етимологическото ѝ място. |
||
* употреба на краесловни ерове. |
* употреба на краесловни ерове. |
||
* синтактично правило за писане на пълен и кратък член. |
* синтактично правило за писане на пълен и кратък член. |
Версия от 19:22, 27 септември 2009
Иванчевски правопис е името, давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения.
Основни положения
Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, се явява поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:
- представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
- употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място.
- употреба на краесловни ерове.
- синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
- писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
- писане на глаголните окончания с а и я.
Външни препратки
- Правописният въпрос след Освобождението – Из историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин
- Словникъ Български (Иванчевски правописъ - 1899 г.) – добавка към браузера Firefox за проверка на правопис
- Иванчевски Правописъ – информация и програми за правописа