Мускулна треска: Разлика между версии
без ненужни външни препратки / форматиране / {{Превод от|en|Delayed onset muscle soreness|66679716}} / източници от en: |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | '''Мускулна треска''' се нарича специфичната [[болка]] или дискомфорт, оставащ от 24 до 72 часа след интензивно натоварване на определен [[мускул]] или [[мускулна група]]. Някога се е считало, че се дължи на синтеза на [[млечна киселина]], но по-съвременни теории предполагат, че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката, оставаща и през следващия ден. |
||
{{Обработка|разширение}} |
|||
| ⚫ | Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че видът мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон), биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, отколкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).<ref>Roth, S. (2006, January 23). [http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=why-does-lactic-acid-buil Why does lactic acid build up in muscles? And why does it cause soreness?] ScientificAmerica.com. Достъпен на 2009-11-03.</ref> |
||
| ⚫ | '''Мускулна треска''' се нарича специфичната болка или дискомфорт, оставащ от 24 до 72 часа след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група. Някога се е считало че се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката оставаща и през следващия ден. |
||
| ⚫ | Едно изследване<ref>Ji-Guo, Y. (2003). [http://www.diva-portal.org/umu/reports/abstract.xsql?dbid=105 Re-evaluation of exercise-induced muscle soreness: an immunohistochemical and ultrastructural study]. Абстракт на докторска дисертация, Umeyå Universittet, Sweden. ISBN 91-7305-503-4. Достъпен на 2009-11-03.</ref> твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна [[тъкан (биология)|тъкан]], а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката, като се подсилва до степен по-висока от предишната чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара [[клетка (биология)|клетките]] да нарастват и да упражняват натиск върху околните [[нерв]]и и [[артерия|артерии]], причинявайки мускулна треска. |
||
| ⚫ | Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че |
||
== Източници == |
|||
| ⚫ | Едно изследване твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна тъкан, а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката като се подсилва до степен по-висока от предишната чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара клетките да нарастват и да упражняват натиск върху околните |
||
<references /> |
|||
{{Превод от|en|Delayed onset muscle soreness|66679716}} |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.standartnews.com/archive/2004/08/04/health/s4160_4.htm ''„Стресът води до мускулна треска“''], в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“, 4 август 2004 |
|||
* [http://www.fitnes-bg.com/%D4%E8%F2%ED%E5%F1/%CF%EE%EB%E5%E7%ED%EE/%CC%F3%F1%EA%F3%EB%ED%E0_%F2%F0%E5%F1%EA%E0_20070121139/ ''„Мускулна треска - цялата статия “''], „www.fitnes-bg.com“, 20 януари 2007 |
|||
[[Категория:Здраве]] |
[[Категория:Здраве]] |
||
{{здраве-мъниче}} |
|||
[[da:Forsinket muskelømhed]] |
[[da:Forsinket muskelømhed]] |
||
Версия от 20:08, 3 ноември 2009
Мускулна треска се нарича специфичната болка или дискомфорт, оставащ от 24 до 72 часа след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група. Някога се е считало, че се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат, че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката, оставаща и през следващия ден.
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че видът мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон), биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, отколкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).[1]
Едно изследване[2] твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна тъкан, а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката, като се подсилва до степен по-висока от предишната чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара клетките да нарастват и да упражняват натиск върху околните нерви и артерии, причинявайки мускулна треска.
Източници
- ↑ Roth, S. (2006, January 23). Why does lactic acid build up in muscles? And why does it cause soreness? ScientificAmerica.com. Достъпен на 2009-11-03.
- ↑ Ji-Guo, Y. (2003). Re-evaluation of exercise-induced muscle soreness: an immunohistochemical and ultrastructural study. Абстракт на докторска дисертация, Umeyå Universittet, Sweden. ISBN 91-7305-503-4. Достъпен на 2009-11-03.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Delayed onset muscle soreness в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |