Български орел: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“''' <ref>Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996</ref> или на кратко ''Български орел'' е първият <ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/vestnikyt.htm Вестникът като учебник, Елена Гетова]</ref> [[България|български]] информационен и общообразователен [[вестник]]. |
'''„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“''' <ref>Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996</ref> или на кратко ''Български орел'' е първият <ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/vestnikyt.htm Вестникът като учебник, Елена Гетова]</ref> [[България|български]] информационен и общообразователен [[вестник]]. |
||
Излиза в [[Лайпциг]] на [[20 април]] и [[20 септември]] [[1846]] г., и на [[1 януари]] [[1847]] г. Основател и [[редактор]] е [[Иван Богоров]]. Стилът на писане е близък до говоримия народен език. |
Излиза в [[Лайпциг]] на [[20 април]] и [[20 септември]] [[1846]] г., и на [[1 януари]] [[1847]] г. Основател и [[редактор]] е [[Иван Богоров]]. Стилът на писане е близък до говоримия народен език. Макар да е наричан тогава списание, "По име, по програма, по формат и външен вид той е замислен като вестник" <ref>Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86</ref>. |
||
== Броеве == |
== Броеве == |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
<references /> |
<references /> |
||
== Google библиография == |
|||
<small> |
|||
# Иван Николов Радев, ''Енциклопедия на българската възрожденска литература'', Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312 |
|||
# ред. Стойко Божков, ''История на българската литература: Литература на Възраждането'', Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188 |
|||
# Георги Боршуков, ''История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885'', Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62 |
|||
# Г. Боршуков, ''Журналистиката на Г. С. Раковски'', сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215) |
|||
# Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, ''Вестници и вестникари'', изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86 |
|||
# Иван Андреев Богоров, ''И се започна с "Български орел"'', изд. Български писател, 1983, стр. 48 |
|||
# Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977 |
|||
# ''Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел")'', сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10 |
|||
общо 632 записа |
|||
</small> |
|||
[[Категория:Исторически вестници]] |
[[Категория:Исторически вестници]] |
||
[[Категория:Български вестници]] |
[[Категория:Български вестници]] |
||
[[Категория:Лайпциг]] |
[[Категория:Лайпциг]] |
||
{{вестник-мъниче}} |
|||
Версия от 09:51, 2 януари 2010
„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“ [1] или на кратко Български орел е първият [2] български информационен и общообразователен вестник.
Излиза в Лайпциг на 20 април и 20 септември 1846 г., и на 1 януари 1847 г. Основател и редактор е Иван Богоров. Стилът на писане е близък до говоримия народен език. Макар да е наричан тогава списание, "По име, по програма, по формат и външен вид той е замислен като вестник" [3].
Броеве
Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.
Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието "Български орел", служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена "свикване", чийто финал агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."
Втори брой 20 септември 1846 г. излиза под заглавието "Български народен Известник" - едно максимално неутрално заглавие, тъй като до онзи момент терминът "вестник" е все още непознатат.
Трети брой на 1 януари 1847 озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира издаването на този вестник Иван Богорив след 2 години започва издаването на "Цариградски вестник". Този вестник става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
Източници
- ↑ Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
- ↑ Вестникът като учебник, Елена Гетова
- ↑ Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86
Google библиография
- Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
- ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
- Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
- Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
- Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
- Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
- Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
- Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10
общо 632 записа