Сътворение на света: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
 
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:God2-Sistine Chapel.png|мини|385px|[[Фреска]]та „[[Сътворението на Адам]]“ от [[Микеланджело]] ([[Сикстинска капела]])]]
[[Файл:God2-Sistine Chapel.png|мини|385px|[[Фреска]]та „[[Сътворението на Адам]]“ от [[Микеланджело]] ([[Сикстинска капела]])]]
'''Сътворението на света''' е [[космогония|космогоничен]] [[мит]] и изначална [[легенда]] в [[митология]]та и [[религия]]та на почти всички религии, особено на тези претендиращи да са глобални, т.е. всеобщи и универсални. Сътворението на света, а и на [[история]]та, е дело на [[демиург]]а ({{lang-el|δήμος}}).
'''Сътворението на света''' е [[космогония|космогоничен]] [[мит]] и изначална [[легенда]] в [[митология]]та на почти всички [[религия|религии]], особено на "световните" - тези претендиращи да са глобални, т.е. всеобщи и универсални. Сътворението на света, а и на [[история]]та, е дело на [[демиург]]а ({{lang-el|δήμος}}).


Посредством митологията и религията, [[понятие]]то за "сътворението на света" преминава и в [[политика]]та, залягайки във водещите [[геополитика|геополитически]] [[теория|теории]] и конструкти (понятиен апарат), стремящи се да представят и обосноват [[идеология|идеологии]]те си или като едно "ново начало" /[[либерализъм|либерализма]] на [[Френска революция|Френската революция]] и [[комунизъм|комунизма]] на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]/ или като [[трансцеденция|трансцедентално]] произхождащи още от "сътворението на света" /[[консерватизъм|консерватизма]] и [[консервативна революция|консервативните революционери]]/.
Посредством митологията и религията, [[понятие]]то за "сътворението на света" преминава и в [[политика]]та, залягайки във водещите [[геополитика|геополитически]] [[теория|теории]] и конструкти (понятиен апарат), стремящи се да представят и обосноват [[идеология|идеологии]]те си или като едно "ново начало" /[[либерализъм|либерализма]] на [[Френска революция|Френската революция]] и [[комунизъм|комунизма]] на [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]]/ или като [[трансцеденция|трансцедентално]] произхождащи още от "сътворението на света" /[[консерватизъм|консерватизма]] и [[консервативна революция|консервативните революционери]]/.

Версия от 09:40, 28 април 2010

ФрескатаСътворението на Адам“ от Микеланджело (Сикстинска капела)

Сътворението на света е космогоничен мит и изначална легенда в митологията на почти всички религии, особено на "световните" - тези претендиращи да са глобални, т.е. всеобщи и универсални. Сътворението на света, а и на историята, е дело на демиурга (Шаблон:Lang-el).

Посредством митологията и религията, понятието за "сътворението на света" преминава и в политиката, залягайки във водещите геополитически теории и конструкти (понятиен апарат), стремящи се да представят и обосноват идеологиите си или като едно "ново начало" /либерализма на Френската революция и комунизма на Октомврийската революция/ или като трансцедентално произхождащи още от "сътворението на света" /консерватизма и консервативните революционери/.

Митологията за сътворението на света се заражда в земите от "Плодородния полумесец", които са люлка на най-древните цивилизации.[1]

Източници

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите (предговор). Народна младеж, 1983, София.

Вижте също

Панорама

Шаблон:Религия-мъниче Шаблон:Митология-мъниче

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сотворение мира“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​