Кавички: Разлика между версии
м Робот Добавяне: xal:Хашалт |
Idioma-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: lt:Kabutės |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
[[ja:引用符]] |
[[ja:引用符]] |
||
[[kk:Тырнақша]] |
[[kk:Тырнақша]] |
||
[[lt:Kabutės]] |
|||
[[nl:Aanhalingsteken]] |
[[nl:Aanhalingsteken]] |
||
[[no:Anførselstegn]] |
[[no:Anførselstegn]] |
Версия от 15:16, 4 май 2010
„“
|
---|
апостроф ( ’ или ' ) |
Разделяне на думи |
интервали ( ) ( ) ( ) |
Обща типография |
амперсанд ( & ) |
Кавичките ( „ “ ) са препинателен знак, чиято основна функция е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти. Те са двоен знак; поставят се от двете страни на думата или израза, към който се отнасят.
Кавички се употребяват в следните три ситуации:
- за отличаване на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена (например, булевард „Левски“).
- при пряка реч или цитиране на чужда реч (например, „Дали да ѝ кажа истината“ — чудех се аз).
- за изразяване на ирония или недоверие (например, Казаха, че заплатите щели да бъдат „големи“).
Непознати думи и изрази, както и термини, които се разясняват в рамките на същото изречение, могат или да се поставят в кавички, или да се изписват с друг шрифт или в курсив. При названия на географски или топографски обекти, без значение степента на тяхната известност, не се използват кавички.
Източници
- Нов правописен речник на българския език, БАН, ИК Хейзъл, София, 2002, стр. 95
- Кратък речник на българската езиковедска терминология, Лилия Манолова, Издателство на БАН, София, 1993, ISBN 954-430-196-8, стр. 43