Военна повинност: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м без двойно н; форматиране: интервали (ползвайки Advisor.js) |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Войниците, родени през определена година и влизащи във войската поради военна повинност през определена родина се наричат '''набор'''. Впоследствие терминът „набор“ се използва за хора, родени през една и съща година. Всеки войник, влизащ в армията по този начин се нарича '''наборник'''. |
Войниците, родени през определена година и влизащи във войската поради военна повинност през определена родина се наричат '''набор'''. Впоследствие терминът „набор“ се използва за хора, родени през една и съща година. Всеки войник, влизащ в армията по този начин се нарича '''наборник'''. |
||
Обикновено млади мъже минават през военна повинност, но при нужда възрастовата граница се разширява. Например [[Нацистка Германия]] създава в последните си години т.н. [[Фолкщурм]], в който се включват мъже между 16 и 60 години. |
|||
Военната повинност е спорна, защото наборниците могат да имат религиозни, политически или морални причини да не желаят да служат. Ако правителствата решат да не зачетат това, това може да доведе до протести и емиграция на наборниците. Освен това повечето страни се нуждаят от модерна войска, която не може да се постигне чрез няколкогодишна повинност. Така много страни днес отменят военната повинност, но оставят възможността си да я възстановят във военно време, за да се набере голяма армия. |
Военната повинност е спорна, защото наборниците могат да имат религиозни, политически или морални причини да не желаят да служат. Ако правителствата решат да не зачетат това, това може да доведе до протести и емиграция на наборниците. Освен това повечето страни се нуждаят от модерна войска, която не може да се постигне чрез няколкогодишна повинност. Така много страни днес отменят военната повинност, но оставят възможността си да я възстановят във военно време, за да се набере голяма армия. |
||
Версия от 18:52, 29 октомври 2010
Военна повинност представлява задължително участие на някаква част от населението (обичайно мъжете) във въоръжените сили на дадена страна за определен период от време. Съществува още от Античността и съществува в много държави и днес под различни имена (например „служба на нацията“). В България то съществува още от обявяването на независимостта и е отменено през 2007 г.
Войниците, родени през определена година и влизащи във войската поради военна повинност през определена родина се наричат набор. Впоследствие терминът „набор“ се използва за хора, родени през една и съща година. Всеки войник, влизащ в армията по този начин се нарича наборник.
Обикновено млади мъже минават през военна повинност, но при нужда възрастовата граница се разширява. Например Нацистка Германия създава в последните си години т.н. Фолкщурм, в който се включват мъже между 16 и 60 години.
Военната повинност е спорна, защото наборниците могат да имат религиозни, политически или морални причини да не желаят да служат. Ако правителствата решат да не зачетат това, това може да доведе до протести и емиграция на наборниците. Освен това повечето страни се нуждаят от модерна войска, която не може да се постигне чрез няколкогодишна повинност. Така много страни днес отменят военната повинност, но оставят възможността си да я възстановят във военно време, за да се набере голяма армия.