Василий Поярков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Махане на <br/>
м Промяна на източник
Ред 19: Ред 19:
*Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
*Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
*Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г.
*Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г.
*300 путешественников и исследователей. Биографический словарь, М., 2001 г.
*Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.


{{СОРТКАТ:Поярков, Василий Данилович}}
{{СОРТКАТ:Поярков, Василий Данилович}}

Версия от 16:13, 11 ноември 2010

Василий Данилович Поярков (неизв. - около 1668) руски пътешественик от ХVІІ в.

Служил като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в Якутск. През 1643 се заинтересувал от слуховете за река Амур и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 132 човека.

На 15 юли 1643 тръгва от Якутск нагоре по реките Алдан, Учур (812 км) и Гонам (686 км) и през вододела между Лена и Амур излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на Зея). Спуснал се по нея и по Зея (открита от него) до устието на левия й приток река Умлекен, където зимува. По време на зимуването от глад, болести и в схватки с местното население загиват близо 50 човека.

През пролетт на 1644, след като получава подкрепления от 40 човека, продоволствия и боеприпаси продължава плаването надолу по Зея и през юни достига до Амур. Спуска се по Амур на около 2000 км, окрива устието на Усури и през септември се добрира до устието на Амур, където провежда второ зимуване.

В края на май 1645 навлиза в Амурския залив и завива на север. Проследява югозападния бряг на Охотско море, като открива залива Академия и Шантарските о-ви и в началото на септември достига до устието на река Уля (59º с.ш., 141º 50` з.д.), където провежда трето зимуване.

През ранната пролет на 1646 се изкачва по Уля, достига река Мая и по Алдан и Лена на 22 юни се добрира до Якутск.

В резултат от тригодишния му поход е открит т.н. "алдански път", средното и долно течение на Амур, събрани са сведения за народите населяващи тези райони. Към своя подробен доклад прилага и първи чертежи и описания на Алдан, Зея и Амур.

Неговото име носи селище в Русия.

Източници

  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.