Кораб (планина): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sh:Korab
Редакция без резюме
Ред 2: Ред 2:
[[Картинка:MountKorab.jpg|мини|300px|дясно|Кораб от македонската страна]]
[[Картинка:MountKorab.jpg|мини|300px|дясно|Кораб от македонската страна]]


'''Кораб''' ({{lang-sq|Korabi}}, ''Кораби'') е гранична [[планина]] между [[Република Македония]] и [[Албания]]. Най-високият ѝ връх - [[Голем Кораб]] ({{lang-sq|Maja e Korabit}}) е висок 2 764 метра.
'''Кораб''' ({{lang-sq|Korabi}}, ''Кораби'') е гранична [[планина]] между [[Република Македония]] и [[Албания]]. Най-високият ѝ връх - [[Голем Кораб]] ({{lang-sq|Maja e Korabit}}) е висок 2 764 метра. Албанските източници посочват 2754 м. Всъщност този връх е двоен. На 150 м от основния връх в северозападна посока и с почти същата височина. Планинарите в Македония организират ежегодно около 1 септември масово изкачване на върха. Достъпът от албанска страна е по-труден, тъй като до изходния пункт Радомира е необходимо да се пътува по неасфалтиран път.


По билото на планината минава западната граница на географската област [[Македония (област)|Македония]] и тя е част от веригата [[Шар]]-Кораб-[[Дешат]]-[[Стогово]]-[[Караорман (планина)|Караорман]]. На североизток долината на река [[Радика]] отделя Кораб от [[Шар]] и от нейното разклонение [[Враца (планина)|Враца]], а на юг планината преминава в планината [[Дешат]].
По билото на планината минава западната граница на географската област [[Македония (област)|Македония]] и тя е част от веригата [[Шар]]-Кораб-[[Дешат]]-[[Стогово]]-[[Караорман (планина)|Караорман]]. На североизток долината на река [[Радика]] отделя Кораб от [[Шар]] и от нейното разклонение [[Враца (планина)|Враца]], а на юг планината преминава в планината [[Дешат]].

По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително.

Кораб е силно еродирана планина, като е изградена от слюди и варовикови скали с палеозойска възраст. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото.


От Кораб извират реките [[Дълбока река]], приток на Радика откъм страната на Република Македония и [[Велешица]], приток на [[Черни Дрин]], откъм албанска страна. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта [[Голема река (област)|Голема река]], населена с православни [[албанци]].
От Кораб извират реките [[Дълбока река]], приток на Радика откъм страната на Република Македония и [[Велешица]], приток на [[Черни Дрин]], откъм албанска страна. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта [[Голема река (област)|Голема река]], населена с православни [[албанци]].

Версия от 10:51, 9 декември 2010

Кораб, снимана от албанската страна
Кораб от македонската страна

Кораб (Шаблон:Lang-sq, Кораби) е гранична планина между Република Македония и Албания. Най-високият ѝ връх - Голем Кораб (Шаблон:Lang-sq) е висок 2 764 метра. Албанските източници посочват 2754 м. Всъщност този връх е двоен. На 150 м от основния връх в северозападна посока и с почти същата височина. Планинарите в Македония организират ежегодно около 1 септември масово изкачване на върха. Достъпът от албанска страна е по-труден, тъй като до изходния пункт Радомира е необходимо да се пътува по неасфалтиран път.

По билото на планината минава западната граница на географската област Македония и тя е част от веригата Шар-Кораб-Дешат-Стогово-Караорман. На североизток долината на река Радика отделя Кораб от Шар и от нейното разклонение Враца, а на юг планината преминава в планината Дешат.

По време на Балканската война билото на планината е било фронтова линия. Все още тук-там се откриват неизбухнали мини. По тази причина движението по добре маркираните пътеки е задължително.

Кораб е силно еродирана планина, като е изградена от слюди и варовикови скали с палеозойска възраст. Най-високите върхове са с нарязани била с перм-триаска възраст. Скалните стени не са рядкост по западните склонове на планината. По югоизточния склон на Голям Кораб пасищата се редуват със скални комплекси почти до най-високата част на билото.

От Кораб извират реките Дълбока река, приток на Радика откъм страната на Република Македония и Велешица, приток на Черни Дрин, откъм албанска страна. През планината минават два прохода - Корабска врата и Цигански проход (Цигански премин). В източното подножие на Кораб в Република Македония е разположена областта Голема река, населена с православни албанци.

Точки над 2 000 метра в Кораб са:

  • връх Голем Кораб, висок 2 764 метра;
  • връх Кепи Бард, висок 2 595 метра;
  • връх Мал Кораб, висок 2 500 метра;
  • проход Мала Корабска врата, висок 2 425 метра;
  • връх Кабаш, висок 2 395 метра;
  • Кобилино поле, височина 2 344 метра;
  • Цигански проход, висок 2 295 метра;
  • връх Плоча, висок 2 235 метра;
  • връх Висока карпа, висок 2 090 метра.

Източници

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.