Български орел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Вестник
'''„Български орел - известник граждански,търговски и книжовен“''' <ref>Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996</ref> или накратко '''''Български орел''''' е първият <ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/vestnikyt.htm Вестникът като учебник, Елена Гетова]</ref> [[България|български]] информационен и общообразователен [[вестник]].
| Име на български = Български орел
| Име в оригинал = Б{{Уникод|ѫ}}лгарскый орелъ
| Изображение = Balgarski Orel.JPG
| Обяснение = Глава на вестника
| Вид = седмичник
| Формат =
| Дата на основаване = [[1846]]
| Дата на приключване = [[1867]]
| Цена =
| Собственик =
| Собственици =
| Издател =
| Редактор =
| Главен редактор = [[Иван Богоров]]
| Помощник-редактор =
| Персонал =
| Език = [[български език|български]]
| Политически =
| Тираж =
| Свързани вестници =
| Сграда на управление =
| Уебсайт =
}}
'''„Български орел“''' е първият [[България|български]] информационен и общообразователен [[вестник]].<ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/vestnikyt.htm Вестникът като учебник, Елена Гетова]</ref><ref>Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996</ref>


Той излиза в [[Лайпциг]] в три броя на следните дати: [[20 април]], [[20 септември]] [[1846]] г., и на [[1 януари]] [[1847]] г. Основател и [[редактор]] е [[Иван Богоров]]. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник <ref>"По име, по програма, по формат и външен вид той е замислен като вестник" в Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, ''Вестници и вестникари'', изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86</ref>.
Той излиза в [[Лайпциг]] в три броя на следните дати: [[20 април]], [[20 септември]] [[1846]] г. и на [[1 януари]] [[1847]] г. Основател и [[редактор]] е [[Иван Богоров]]. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник <ref>"По име, по програма, по формат и външен вид той е замислен като вестник" в Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, ''Вестници и вестникари'', изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86</ref>.


Стилът на писане във вестника е бил близък до говоримия през Възраждането народен език.
Стилът на писане във вестника е бил близък до говоримия през Възраждането народен език.
Ред 15: Ред 39:
Трети брой на [[1 януари]] [[1847]] озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
Трети брой на [[1 януари]] [[1847]] озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.


След като спира издаването на този вестник Иван Богорив след 2 години започва издаването на "[[Цариградски вестник]]", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след 2 години започва издаването на [[Цариградски вестник]], който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.


== Библиография ==
== Източници ==
<references />

== Google библиография ==
<small>
# Иван Николов Радев, ''Енциклопедия на българската възрожденска литература'', Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
# Иван Николов Радев, ''Енциклопедия на българската възрожденска литература'', Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
# ред. Стойко Божков, ''История на българската литература: Литература на Възраждането'', Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
# ред. Стойко Божков, ''История на българската литература: Литература на Възраждането'', Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
Ред 31: Ред 51:
# ''Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел")'', сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10
# ''Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел")'', сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10


== Бележки ==
общо 632 записа
<references />
</small>


== Външни препратки ==
* [http://www.encyclopedia.bg/enc1/demo/pril/images/14112.JPG Снимка на заглавната част на вестника]
* [http://www.novinar.net/data/2009-05-09/20090427_0168_330X260.jpg Снимка на първа страница на вестника]
[[Категория:Исторически вестници]]
[[Категория:Исторически вестници]]
[[Категория:Български вестници]]
[[Категория:Български вестници]]

Версия от 09:32, 12 януари 2011

Български орел
Бѫлгарскый орелъ
Глава на вестника
Информация
Видседмичник
Начало1846
Край1867
Главен редакторИван Богоров
Езикбългарски
Български орел в Общомедия

„Български орел“ е първият български информационен и общообразователен вестник.[1][2]

Той излиза в Лайпциг в три броя на следните дати: 20 април, 20 септември 1846 г. и на 1 януари 1847 г. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник [3].

Стилът на писане във вестника е бил близък до говоримия през Възраждането народен език.

Броеве

Излизат три броя с различни заглавия и тираж 500.

Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието "Български орел", служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена "свикване", чийто финал агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."

Втори брой 20 септември 1846 г. излиза под заглавието "Български народен Известник" - едно максимално неутрално заглавие, тъй като до онзи момент терминът "вестник" е все още непознатат.

Трети брой на 1 януари 1847 озаглавен "Българският орел". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели.Дава актуална и амбициозна информация за времето си.

След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след 2 години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Библиография

  1. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
  2. ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
  3. Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
  4. Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
  5. Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
  6. Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
  7. Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
  8. Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10

Бележки

  1. Вестникът като учебник, Елена Гетова
  2. Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
  3. "По име, по програма, по формат и външен вид той е замислен като вестник" в Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86