Панонско море: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Робот Добавяне: nn:Det pannoniske havet, ja:パンノニア海, fa:دریای پانونی, ru:Паннонское море, hr:Panonsko more |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[en:Pannonian Sea]] |
[[en:Pannonian Sea]] |
||
[[es:Mar de Panonia]] |
[[es:Mar de Panonia]] |
||
[[fa:دریای پانونی]] |
|||
[[hr:Panonsko more]] |
|||
[[it:Paratetide]] |
[[it:Paratetide]] |
||
[[ja:パンノニア海]] |
|||
[[nl:Paratethyszee]] |
[[nl:Paratethyszee]] |
||
[[nn:Det pannoniske havet]] |
|||
[[ru:Паннонское море]] |
|||
[[sr:Панонско море]] |
[[sr:Панонско море]] |
||
[[zh:潘諾尼亞海]] |
[[zh:潘諾尼亞海]] |
Версия от 11:30, 20 юли 2011
Панонско море е древен воден басейн съществувал през миоцен и плиоцен на мястото на днешната Панонска низина.
Преди 24 - 20 милиона години настъпват издигания на земната кора, следствие от които се образуват младонагънатите планински вериги на Алпите, Динарите и Карпатите. Преди това, от около 66 милиона години океан е покривал голяма част от територията на днешна Европа и Средиземно море. Тактоничните надигания и движението на земни маси образуват вътрешния воден басейн в Панонската низина. Морето е било част от по-голямо море наречено Паратетис. Съществувало е около 8 до 11 млн. години. Връзката му с днешните части на Средиземно море се е осъществявала на запад към Бавария, на изток се е свързвало с древното Влахо-понтийско море, а на юг през съвременната долина на Прешево с днешно Егейско море.
В района на съществувалия воден басейн са открити останки от риби, вкл. акули и водни бозайници като китове и морски крави.
Днес територията на морето е заета от Панонската низина, водите от която се отичат в Дунав към Черно море. В южната част на морето е имало няколко островни групи остатъци от които днес са Фрушка гора и планината Вършац във Войводина.
Вижте също
Източници
- Драган Родић, Географија за I или III разред средње школе, Завод за уџбенике и наставна средства, Београд, 1995.
- Др Алекса Ивић, Историја Срба у Војводини, Нови Сад, 1929.
- Др Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књига 1, Нови Сад, 1990.
- Милан Туторов, Мала Рашка а у Банату, Зрењанин, 1991.
- Милан Туторов, Банатска рапсодија - историка Зрењанина и Баната, Нови Сад, 2001.
- Предраг Медовић, Праисторија на тлу Војводине, Нови Сад, 2001.