Якобинска диктатура: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: ia:Regno del Terror |
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fa:دوران ترور |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
[[eo:Teroro (franca revolucio)]] |
[[eo:Teroro (franca revolucio)]] |
||
[[es:El Terror]] |
[[es:El Terror]] |
||
[[fa:دوران ترور]] |
|||
[[fr:Terreur (Révolution française)]] |
[[fr:Terreur (Révolution française)]] |
||
[[ga:Ré an Uafáis]] |
[[ga:Ré an Uafáis]] |
Версия от 00:12, 3 декември 2011
Якобинската диктатура, червеният терор (terreur rouge) или терорът на монтанярите (terreur montagnarde) е период от Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. Той продължава от 5 септември 1793 до 27 юли 1794.
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на Якобинския клуб свещеникът Ройер прави предложението: "Поставете терора на дневен ред". Неговият призив става крилат и е пренесен на 5 септември в Конвента.
Под натиск на санкюлотите и на "бесните" са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects). С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу "привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата" (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподзряните и лихварите става реорганизираният Революционен трибунал (Tribuna revolutionaire). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около Робеспиер - водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. Периодът между 10 юни (1794) и 27 юли е известен като големия терор ("grande Terreur"). Якобинската диктатура завършва с арестуването и екзекутирането на Робеспиер и неговите сподвижници Сен Жуст и Кутон. То става по предложение на група заговорници в Конвента, между които са депутати, страхуващи да станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.