Георги Бакалов (медиевист): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Бог да го прости!
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
Проф. '''Георги Бакалов''' е роден в град Неврокоп (днес [[Гоце Делчев]]) на [[15 май]] [[1943]] година. През 1971 г. завършва с отличие Историческия факултет (тогава Философско-исторически факултет) на [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по [[балканистика]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в [[Румъния]] през 1972-1973 г. От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по История на [[Византия]] в Софийския университет. От 1975 г. е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където без прекъсване работи и до днес. През 1981 г. защитава докторат на тема "[[Титулатура]]та на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава [[хабилитация]] като доцент по византийска история и оттогава чете основния курс, чийто титуляр е и до днес. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд ''"Византия. Културно-политически очерци"'', С. 1995. Специализира в Института по Югоизточна Европа в Букурещ, [[Солунски университет "Аристотел“|Солунския университет "Аристотел“]] и Центъра по византийски проучвания-Солун.
Проф. '''Георги Бакалов''' е роден в град Неврокоп (днес [[Гоце Делчев]]) на [[15 май]] [[1943]] година. През 1971 г. завършва с отличие Историческия факултет (тогава Философско-исторически факултет) на [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по [[балканистика]] при [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в [[Румъния]] през 1972-1973 г. От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по История на [[Византия]] в Софийския университет. От 1975 г. е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където без прекъсване работи и до днес. През 1981 г. защитава докторат на тема "[[Титулатура]]та на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава [[хабилитация]] като доцент по византийска история и оттогава чете основния курс, чийто титуляр е и до днес. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд ''"Византия. Културно-политически очерци"'', С. 1995. Специализира в Института по Югоизточна Европа в Букурещ, [[Солунски университет "Аристотел“|Солунския университет "Аристотел“]] и Центъра по византийски проучвания-Солун.


През [[1986]]–[[1990]] г. е заместник директор на [[Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“|Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]] при Софийския университет, от 1990 до 1993 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е два пъти заместник-ректор на университета. Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в [[Югозападен университет Неофит Рилски|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“]]. На 30 септември 2009 т. Георги Бакалов е назначен на мястото на [[Боряна Бужашка]] за нов шеф на [[Държавна агенция "Архиви"]], но през 2011 г. е пенсиониран.
През [[1986]]–[[1990]] г. е заместник директор на [[Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“|Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]] при Софийския университет, от 1990 до 1993 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“<ref>[http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-viz-bakalov.html Проф. д-р Георги Петров Бакалов в сайта на Софийски университет]</ref>. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е два пъти заместник-ректор на университета. Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в [[Югозападен университет Неофит Рилски|Югозападния университет „Неофит Рилски“]], [[Пловдивски университет|Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“]] и [[Великотърновски университет|Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“]]. На 30 септември 2009 т. Георги Бакалов е назначен на мястото на [[Боряна Бужашка]] за нов шеф на [[Държавна агенция "Архиви"]], но през 2011 г. е пенсиониран.


Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен и почетен знак на Софийския университет със синя лента. Той е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при ОБФ „Тангра-ТанНакРа“ и главен редактор на списание „[[Български векове (списание)]]“ и „[[История (списание)|История]]“, член е на няколко редколегии на научни списания. Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.
Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен и почетен знак на Софийския университет със синя лента. Той е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при ОБФ „Тангра-ТанНакРа“ и главен редактор на списание „[[Български векове (списание)]]“ и „[[История (списание)|История]]“, член е на няколко редколегии на научни списания. Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.
Ред 37: Ред 37:
== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>
* http://www.clio.uni-sofia.bg/BG/k-viz-bakalov.html [27 май 2005]


{{Уикицитат|Георги Бакалов}}
{{Уикицитат|Георги Бакалов}}

Версия от 09:03, 23 юни 2012

Георги Бакалов
български историк

Роден
15 май 1943 г. (1943-05-15) (80 г.)
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСолунски университет
Работил вСофийски университет

Проф. д-р Георги Петров Бакалов е български историк, работещ в областта на медиевистиката.

Биография

Проф. Георги Бакалов е роден в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) на 15 май 1943 година. През 1971 г. завършва с отличие Историческия факултет (тогава Философско-исторически факултет) на Софийския университет „Климент Охридски“. До 1975 г. е научен сътрудник в Института по балканистика при Българската академия на науките в секция „Византия и балканските народи през Средновековието“. Специализира в Института за Югоизточна Европа в Румъния през 1972-1973 г. От 1973 до 1975 г. е хоноруван асистент по История на Византия в Софийския университет. От 1975 г. е назначен за редовен асистент в Историческия факултет, където без прекъсване работи и до днес. През 1981 г. защитава докторат на тема "Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1985 г. получава хабилитация като доцент по византийска история и оттогава чете основния курс, чийто титуляр е и до днес. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд "Византия. Културно-политически очерци", С. 1995. Специализира в Института по Югоизточна Европа в Букурещ, Солунския университет "Аристотел“ и Центъра по византийски проучвания-Солун.

През 19861990 г. е заместник директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ при Софийския университет, от 1990 до 1993 г. е земестник-декан, а от 1993 до края на 1999 г. декан на Историческия факултет. От 2000 до 2003 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи“[1]. През ноември 2003 г. е избран за заместник-ректор по научноизследователската дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е два пъти заместник-ректор на университета. Чел е лекции по История на Византия, Византийска култура и Обща история на Християнската църква в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. На 30 септември 2009 т. Георги Бакалов е назначен на мястото на Боряна Бужашка за нов шеф на Държавна агенция "Архиви", но през 2011 г. е пенсиониран.

Удостоен е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен и почетен знак на Софийския университет със синя лента. Той е член на Научния център за Българска национална стратегия, директор на Научния център за изследване на Българите при ОБФ „Тангра-ТанНакРа“ и главен редактор на списание „Български векове (списание)“ и „История“, член е на няколко редколегии на научни списания. Проф. Георги Бакалов работи научно в областта на византийската политическа и институционална история, на българската средновековна история и християнската култура на Балканите. Автор е на шест книги (в четири от тях в съавторство), 150 статии и студии и 14 учебници и учебни помагала за средното и висше училище.

Историкът проф. Георги Бакалов е бил агент с псевдоним Борис към ДС, управление VI-II. Вербуван е през 1989 година, като е засечено и писмо от 1990 г. за унищожаване на личното и работното му дело.[2]

Почива на 22 юни 2012 година в София[3].

По-важни трудове

  • „Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии“ (Наука и изкуство) С. 1985 (207 с.)
  • „История на средните векове“ (Изд. „Просвета“), С. 1991 (320 с. + карти; в съавторство)
  • „Въведение в християнството“ (Изд. Булвест 2000), С. 1992 (в съавторство с Тотю Коев)
  • „Византия. Културно-политически очерци“ (Изд. Век 22), С. 1993 454 с.
  • „Средновековни етюди“ (ИК „Свят. Наука“), С. 1999 (216 с.) (в съавторство с Петър Ангелов)
  • „Религиозни аспекти на държавната идеология в средновековна България“ / Сб. Религия и църква в България (ИК „Гутенберг“), С. 1999
  • „Политическите теории във Византия“ / Философски форум, 1-2 (1999)
  • „История на религиите. Университетски курс лекции“ (ИК „Гутенберг“), С. 1999 (396 с.) (в съавторнство)
  • „История на религиите“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“), С. 2001 (224 с.) (В съавторство с Тотю Коев)
  • „История на Българите. Т.I от Древността до края на XVI век“ (Изд. Знание и Труд), С. 2003 (590 с.) (в съавторство)

Източници

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за