Авестийски език: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: ar:أفستية |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: he:אווסטית |
||
Ред 60: | Ред 60: | ||
[[fr:Avestique]] |
[[fr:Avestique]] |
||
[[ga:An Aivéistis]] |
[[ga:An Aivéistis]] |
||
[[he:אווסטית]] |
|||
[[hi:अवस्ताई भाषा]] |
[[hi:अवस्ताई भाषा]] |
||
[[hr:Avestički jezik]] |
[[hr:Avestički jezik]] |
Версия от 11:20, 25 юли 2012
Авестийски език арийски (airya) | |
Страна | Голям Иран |
---|---|
Регион | Дрангиана, Маргина, Бактрия |
Говорещи | богослужебен език |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Ирански Източноирански Авестийски | |
Официално положение | |
Регулатор | --- |
Кодове | |
ISO 639-1 | ae |
ISO 639-2 | ave |
ISO 639-3 | ave |
Авестийски език в Общомедия |
Авести́йският ези́к е древен индоевропейски език съхранен в писмеността на иранските езици. На авестийски език са запазени свещените текстове на зороастризма - под името «Авеста», откъдето произлиза и името на езика. Обичайно се отнася до източноиранската подгрупа езици, като на един по-късен етап в развитието си придобива черти сближаващи го със западноиранската подгрупа езици на Медия.
Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски веди от поколение на поколение. Едва през 5 век пр.н.е. са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена авестийска азбука, базирана на арамейски курсиви и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения мъртъв език. Авестийския език, аналогично на сирийския език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред парсите в Иран и Индия.
Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области Дрангиана, Ареи, Маргиана и Бактрия (сочена в последно време за прародина на прабългарите). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от Каспийско море. Археологически на това общество съответства язската култура.
По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика Гата) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на Ригведа (виж ведически език), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.
Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния фарси някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».
Вижте също
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авестийский язык“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |