Есеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Есеите (на иврит: אִסִּיִים‎) са привърженици на течение в юдаизма между II век пр. Хр. и I век.[1] Далеч по-малобройни от последователите на другите 2 главни течения – фарисеите и садукеите.

Те живеят в различни градове, образувайки компактни общности, посветени на аскетизъм, доброволна бедност и на ритуала миква. Много есеи живеят и като отшелници в пустинята. Възможно е есейски да са общностите, свързани с Кумранските ръкописи, както и последователите на Йоан Кръстител.[2]

Есеите са силно критични към свещеничеството на Втория храм и към римляните и се смятат за избрани от Бог воини във война срещу „Силите на тъмнината“. Те се включват активно в Голямото въстание от 66 – 73 година, но след разгрома му изчезват от историческите източници.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. F.F. Bruce, Second Thoughts on the Dead Sea Scrolls. Paternoster Press, 1956.
  2. а б Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 218 – 220.