Есеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Есеите, наричани още и кумрани, са една от многото юдейски религиозни групи, за която се предполага че възниква през 2 пр. Хр. и просъществува до превземането на Ерусалим от Тит през 70 г. от 1 век. Много по-малко на брой в сравнение с фарисеите и садукеите (другите две големи секти по това време), есеите живеели в различни градове, но изолирано в комуни, били посветени на аскетизъм и доброволна бедност, всекидневни молитви, и въздържание от светски удоволствия, включително и брак. Много отделни, но свързани религиозни групи от тази епоха споделят подобни мистични, есхатологични, и аскетични вярвания и учения, споделят също и очакването на Месията.

Етимология[редактиране | edit source]

Етимологията на названието им произхожда от арамейската дума асия, т.е. божии слуги, светци.

Представляват затворена пустинножителна общност, проповядваща бедност. Обявяват юдейските жреци, особено фарисеите, за нечестиви и за осквернители на Йерусалимския храм. В противоположност на фарисеите проповядват простота на възгледите и дори се обявяват за неуки. Централният култ при есеите е култът към светлината, изразен като култ към слънцето. Приемат себе си за синове на светлината, за разлика от невежите синове на мрака, и смятат че им е възложена мисия да съдействат за окончателната победа на светлината над мрака. Имат есхатологични представи и подчертано месиански очаквания. Поддържат строга ритуална външна и вътрешна (чрез покаяние) чистота. Установяват обща жертвена трапеза, посвещават голяма част от времето си на занимания с религиозни текстове. Не приемат по смисъл кръвните жертви, принасяни в Йерусалимския храм, защото според тях жертвата трябва да е духовна. Споменават за учител по праведност, приел истината "от устата на Бога". Живеят според уставни правила като езотерична общност, като дават обет да не разпространяват мистериалното знание пред непосветени. Имуществото им е общо, изискват безбрачие, задължават се да полагат труд в полза на общината.

Местоположение[редактиране | edit source]

За установяване начина на живот и възгледите на есеите спомагат намерените през 1947 година от арабин овчар в пещера край Мъртво море в местността Вади-Кумран т.нар. Кумрански ръкописи или Свитъците от Мъртво море. Филон Александрийски говори за тях като за "братство на чистите" и мистици подобни на тези в питагорейското братство. Според Плиний Стари те живеят недалече от пустинните брегове на Мъртво море, западно от Кумран. Една от есеиските групи се именува терапевти (т.е. лечители в служба на Бога) и се заселва в Египет около Мареотидското блато.

Допълнителна информация[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]