Якобинска диктатура: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер прави предложението: "Поставете терора на дневен ред". Неговият призив става крилат и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а. |
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на [[Якобински клуб|Якобинския клуб]] свещеникът Ройер прави предложението: "Поставете терора на дневен ред". Неговият призив става крилат и е пренесен на 5 септември в [[Конвент]]а. |
||
[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]] |
[[Image:Arrestation de Robespierre.jpg|thumb|Арестуването на Робеспиер]] |
||
Под натиск на [[санкюлоти|санкюлотите]] и на "бесните" са приети ''Законът за всеобщия максимум'' (loi du maximum general) и ''Законът за подозрителните'' (loi des suspects). С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу "привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата" (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният ''Революционен трибунал'' (Tribuna revolutionaire). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]] - водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. Периодът между 10 юни (1794) и 27 юли е известен като ''големия терор'' (" |
Под натиск на [[санкюлоти|санкюлотите]] и на "бесните" са приети ''Законът за всеобщия максимум'' (loi du maximum general) и ''Законът за подозрителните'' (loi des suspects). С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу "привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата" (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният ''Революционен трибунал'' (Tribuna revolutionaire). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]] - водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. |
||
== La Grande Terreur (юни-юли 1794) == |
|||
Периодът между 10 юни (1794) и 27 юли е известен като ''големия терор'' ("La Grande Terreur"). Якобинската диктатура завършва с арестуването и екзекутирането на Робеспиер и неговите сподвижници Сен Жуст и Кутон. То става по предложение на група заговорници в Конвента, между които са депутати, страхуващи да станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 19:26, 17 февруари 2013
Якобинската диктатура, червеният терор (terreur rouge) или терорът на монтанярите (terreur montagnarde) е период от Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции. Той продължава от 5 септември 1793 до 27 юли 1794.
През 1793 революцията е изправена пред продоволствени затруднения и множество заплахи отвън и във Франция. На 30 август на сбирка на Якобинския клуб свещеникът Ройер прави предложението: "Поставете терора на дневен ред". Неговият призив става крилат и е пренесен на 5 септември в Конвента.
Под натиск на санкюлотите и на "бесните" са приети Законът за всеобщия максимум (loi du maximum general) и Законът за подозрителните (loi des suspects). С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу "привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата" (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподозряните и лихварите става реорганизираният Революционен трибунал (Tribuna revolutionaire). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на Комитета за обществено спасение и на кръга около Робеспиер - водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват.
La Grande Terreur (юни-юли 1794)
Периодът между 10 юни (1794) и 27 юли е известен като големия терор ("La Grande Terreur"). Якобинската диктатура завършва с арестуването и екзекутирането на Робеспиер и неговите сподвижници Сен Жуст и Кутон. То става по предложение на група заговорници в Конвента, между които са депутати, страхуващи да станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.