Сатри

Вероятна локализация на сатрите

Сатрите са тракийско племе, населявало част от планината Пангей, а по-точно в земите на Югозападните Родопи - източно от р. Места.Това се потвърждава от поне три антични карти, в които ясно е направено разграничението между сатри и беси, като първите заемат далеч по-малък ареал с излаз на Орфанския залив на Егейско море. Техни източни съседи са траките "кикони", а на запад "едоните" и "пиерите"/"пиерите" не бива да се бъркат с областта Пиерия/.

Според Херодот те били независими по времето си и никога не били завладявани. Те обитавали високи планини, покрити с гори и сняг и на най-високото място било Светилището на Дионис.

Тяхното светилище на оракула Дионис, управлявано от бесите, се намира вероятно в пещерата Asketotrypa при манастира Eikosiphoinissa в северната част на планината Пангей.

Сатрите били изкусни миньори, добивали злато и сребро. Херодот е единственият древен писател, който споменава Сатрите. Томашек ги определя по-скоро като военна каста на диите и бесите, отколкото като отделен народ.

Те се защитават храбро от нападналите ги колонисти от Тасос (Thasitische Peraia). Персийският цар Ксеркс І не могъл да ги пороби и заради тях не преминал в похода си планината, където живели свободолюбивите сатри.

Литература

• A. Pavlopoulou: Thrakien bei Herodot: Darstellung einer Zwischenwelt, Studien zu Herodots Geschichte, Geographie und Ethnographie Thrakiens, S. 399-340, Inaugurial-Dissertation zur Erlangung des Doktorgrades der Philosophie an der Ludwig-Maximilian-Universität München, Institut für Alte Geschichte, München 2006