Български орел: Разлика между версии
снимка на първи брой |
|||
Ред 47: | Ред 47: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
{{commonscat|Balgarski orel}} |
|||
<references /> |
<references /> |
||
Версия от 18:35, 18 март 2013
„Български орел“ „Бѫлгарскый орелъ“ | |
Начална страница на първи брой на вестника, 20 април, 1846 година. | |
Информация | |
---|---|
Начало | 20 април 1846 |
Край | 1 януари 1847 |
Главен редактор | Иван Богоров |
Език | български |
Тираж | 500 |
Свързани вестници | „Цариградски вестник“ |
Български орел в Общомедия |
„Български орел“ е първият български информационен и общообразователен вестник.[1][2] Той излиза в Лайпциг в три броя на следните дати на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник.[3] Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.
Броеве
Излизат 3 броя с различни заглавия и тираж 500.
Първи брой 20 април 1846 г., със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“, служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“. Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."
Втори брой 20 септември 1846 г. излиза под заглавието „Български народен известник“.
Трети брой на 1 януари 1847 озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след 2 години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
Библиография
- Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
- ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
- Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
- Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
- Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
- Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
- Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
- Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10
Бележки
- ↑ Вестникът като учебник, Елена Гетова
- ↑ Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996
- ↑ Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 86