Антиох IV Епифан

Монета с образа на Антиох IV.
На обратната страна Аполон върху омфалос. Гръцкия надпис ΑΝΤΙΟΧΟΥ ΘΕΟΥ ΕΠΙΦΑΝΟΥΣ ΝΙΚΗΦΟΡΟΥ означава „На Антиох Божествения, Прочутия, Победоносния“.

Антиох IV Епифан („Прочут“, гр. Αντίοχος Επιφανής, род. 215; †163 г. пр. Хр.), нарекъл се също и ΘΕΟΣ ΕΠΙΦΑΝΗΣ, "Theos Epiphanes" ("Божествено Въплъщение"), е сирийски цар от династията на Селевкидите.

Антиох IV е син на Антиох III Велики и Лаодика III. След битката при Магнезия (190 г. пр. Хр.), в която баща му Антиох III бил победен от римляните, синът му Антиох е бил взет в плен и е живял 14 години в Рим, преди римския сенат да му даде съгласието си да стане цар. Времето на неговото царуване било от 175 до 163 г. пр. Хр..

След смъртта на брат му Селевк IV Филопатор през 175 г. пр.н.е. той е допуснат да управлява преди племенника си Деметрий I Сотер със съгласието на Рим. Антиох IV се опитвал да реформира армията си по римски образец и да възроди силата на Александровото царство, но бил запомнен повече със своята жестокост и ексцентрични прояви, отколкото с качествата му на държавник и военачалник.

Антиох IV води войни с Птолемеев Египет; атакувайки превантивно през 170 г. пр. Хр. той пленява Птолемей VI, но страхувайки се от реакцията на Рим той оставя Птолемей VI на трона, без да успее да контролира политиката на Египет. През 168 г. пр. Хр. Антиох IV напада втори път и почти превзема Делтата на Нил, но е спрян от римския пратеник Гай Попилий Ленат, който му връчва ултиматум. Пред заплахата от война с Рим Антиох IV сключва примирие и се оттегля.

След това се бори да потуши с голяма жестокост въстаналите Макавеи в Юдея, които се бунтуват против налаганата от Антиох IV елинизация на евреите. В последните си години воюва с Партия на изток, но умира по време на похода. Наследен е от малолетния си син Антиох V Евпатор.

Външни препратки

• Antiochus IV Epiphanes