Пражко метро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 61: Ред 61:
*{{0}}[[8 май]] [[2008]]: <font color="red">линия "С"</font>, участък IV.C2 '''Ládví''' — '''Letňany''' (4,6 км, 3 станции)
*{{0}}[[8 май]] [[2008]]: <font color="red">линия "С"</font>, участък IV.C2 '''Ládví''' — '''Letňany''' (4,6 км, 3 станции)


== Депа и подвижен състав ==


Пражкото метро има три депа,които са следните:
* депо Кацеров (Kačerov) - отворено през 1974 година, обслужва линия С
* депо Хостивар (Hostivař)- отворено през 1985 година,има станция със същото име,обслужва линия А
* депо Злицин (Zlicin) - отворено през 1994 година,обслужва линия В

Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:
* мотриси ECS - не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
* мотриси 81-717/814.3 - не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
* мотриси 81-71М - това са модернизирани мотриси 81-717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
* мотриси Siemens M1 - движат се по линия С.
Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.


== Външни връзки ==
== Външни връзки ==

Версия от 05:09, 21 август 2013

Пражко метро
Обща информация
Вид транспортметро
Брой линии3
Брой спирки57
Оперативна информация
ОператорDopravný podnik Praha
Статистика
Дължина59,3
Пътници1 411 200 (2005 г.)
Пражко метро в Общомедия
Схема на метрото в Прага

Пражкото метро (Шаблон:Lang-cs) или Шаблон:Lang-cs) е метросистемата в град Прага, единственото в Чехия. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.

Метромостът между станциите Lužiny и Hůrka

.

Експлоатация

Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация :

  • Линия "А"
  • Линия "В"
  • Линия "С"

В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в Софийското метро. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите : Най-напред е открит участък от Линия "С" между станциите Kačerov и Sokolovská (днес: Florenc). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа : Kačerov, Hostivař и Zličín, като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.

На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага (Шаблон:Lang-cs). Билетите и картите важат за целия градски транспорт : за метрото,за трамвайния и автобусния превоз, както и за фуникульорите в Петржине и Пражкия зоопарк.

Хронология на откриването на участъците и станциите

  • 09 май 1974: линия "С", участък I.C Florenc — Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
  • 12 август 1978: Линия "А", участък I.A Dejvická — Náměstí Míru (4,7 км, 7 станции)
  • 07 ноември 1980: линия "С", участък II.C Kačerov — Haje (5,3 км, 4 станции)
  • 19 декември 1980: Линия "А", участък II.А Náměstí Míru — Želivského (2,6 км, 3 станции)
  • 03 ноември 1984: линия "С", участък III.C Florenc — Nádraží Holešovice (2,2 км, 2 станции)
  • 02 ноември 1985: Линия "В", участък I.В Smíchovské nádraží — Florenc (4,9 км, 7 станции)
  • 11 юли 1987: Линия "А", участък III.А1 Želivského — Strašnická (1,3 км, 1 станция)
  • 26 октомври 1988: Линия "В", участък III.В Smíchovské nádraží — Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
  • 04 юли 1990: Линия "А", участък III.А2 Strašnická — Skalka (1,4 км, 1 станция)
  • 22 ноември 1990: Линия "В", участък II.В Florenc — Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
Тубуса на линията преди станция Hůrka
  • 11 ноември 1994: Линия "В", участък V.В Nové Butovice — Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
  • 08 ноември 1998: Линия "В", участък IV.В Českomoravská — Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada — Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
  • 26 юни 2004: линия "С", участък IV.C1 Nádraží Holešovice — Ládví (4,0 км, 2 станции)
  • 26 май 2006: Линия "А", служебен участък Skalka — Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
  • 08 май 2008: линия "С", участък IV.C2 Ládví — Letňany (4,6 км, 3 станции)

Депа и подвижен състав

Пражкото метро има три депа,които са следните:

  • депо Кацеров (Kačerov) - отворено през 1974 година, обслужва линия С
  • депо Хостивар (Hostivař)- отворено през 1985 година,има станция със същото име,обслужва линия А
  • депо Злицин (Zlicin) - отворено през 1994 година,обслужва линия В

Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:

  • мотриси ECS - не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
  • мотриси 81-717/814.3 - не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат,която е в движение;
  • мотриси 81-71М - това са модернизирани мотриси 81-717/814.3,в момента се движат по линии А и В;
  • мотриси Siemens M1 - движат се по линия С.

Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.

Външни връзки

Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA