Морис Дрюон

Морис Дрюон Maurice Druon
френски писател
Роден	23 април 1918 г. Париж
Починал	14 април 2009 г. Париж
Погребан	Франция
Литература
Период	от 1942 г.
Жанрове	роман
Известни творби	„Прокълнатите крале“
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
Морис Дрюон в Общомедия

Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (на френски Maurice Samuel Roger Charles Druon) е френски писател-романист, академик. Известен е със своите исторически романи.

Биография

Морис Дрюон е роден в Париж на 23 април 1918 г. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско–еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. В последствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо, братът на баща му, Жозеф (Йосиф) Кесел (1898-1979) – писател, журналист и герой от Френската съпротива.

Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през 1943 г. текста на "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на "Песента" е признат за исторически паметник.

Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.

През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си "Големите семейства", а след това и много други награди. През 1966 г. става член на Френската академия. Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в европарламента. Убеден голист.

През 2006 г. Дрюон, по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.

Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.

Съчинения

• "Железният крал" (1955)
• "Удушената кралица" (1955)
• "Отровите на короната" (1956)
• "Законът на мъжете" (1957)
• "Александър Велики" (1958)
• "Френската вълчица" (1959)
• "Лилията и лъвът" (1960)
• "Когато един крал погубва Франция" (1977)

Мемоарите на Зевс(1962-1967) Шаблон:Франция-мъниче Шаблон:Писател-мъниче