Ракита: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
копирано от http://bilki-cvetia.blogspot.com/2010/01/salix-purpurea.html |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
{{растения-мъниче}} |
{{растения-мъниче}} |
||
[[Категория:Върбови]] |
|||
== Разпространение на Ракита == |
|||
Край реки и потоци из цялата страна, до 1600 м надм. височина. |
|||
== Описание на Ракита == |
|||
Силно разклонен храст, висок 5—6 (8) м, с лъскави, голи, в началото пурпурни, след това зеленикави или жълтосиви клони. Листата приседнали или с къси дръжки, често срещуположни. Цветовете са еднополови, събрани в мъжки и женски реси. Плодът е кутийка, а семето е дребно, с власинки. |
|||
== Използваема част на Ракита == |
|||
Корите, ресите и листата. Корите се белят напролет — март, при започване на сокодвижението. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 40°С. Отвън са жълтеникавокафяви, отвътре зеленокафяви, без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 11%. Опаковат се в бали или торби. |
|||
Ресите се берат през време на цъфтежа им — март-април. Сушат се на сянка или в сушилня при t до 40°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби. |
|||
Листата се берат след прецъфтяването — май. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 45°С. Изсушените листа и реси са зелени без мирис и с горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби или бали. Всички части на ракитата се пазят на сенчесто, сухо и проветриво място. |
|||
== Химичен състав на Ракита == |
|||
Кората на ракитата съдържа дъбилни вещества и гликозида салицин, който в кръвта се окислява и се превръща в салицилова киселина (оттам като противоревматично средство), от друга страна, салицинът при хидролиза се разпада на салигенин и гликоза (салигенинът е салицилов алкохол); бензоилсалицин, популин и др. Подобно съдържание имат и ресите, и листата. |
|||
== <strong>Лечебно действие и приложение на Ракита</strong> == |
|||
<strong>Запичащо, температуропонижаващо, кръвоспиращо, местнообезболяващо, противовъзпалително и отчасти противоглистно действие</strong>. Прилага се от стари времена за лечение на <strong>плеврит и ревматизъм, кръвоизливи от различен произход, диария, болезнена менструация</strong>. До откриването на хинина корите на ракитата са се използвали като противомаларично средство. |
|||
Българската народна медицина препоръчва кората на ракитата при <strong>дизентерия, кожни обриви, сифилис, ревматизъм, подагра, против полово влечение, неврастенично безсъние, простудни заболявания, стомашни болки, главоболие, болести на нервите, чернодробни страдания</strong> и др. Външно — кората, стрита на брашно, служи за посипване на гнойни рани и гангрени, а настойката от кори в червено вино (5:100) — за усилване и против температура. Корите се употребяват и в кожарската промишленост. Подобно, но по-слабо действие имат ресите и листата на ракитата. |
|||
== Начин на употреба на Ракита == |
|||
1 супена лъжица от кората се вари в 0,5 л вода 10 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. Освен това 2 супени лъжици листа и реси може да се запарят в 0,5 л вряла вода. Пие се по същия начин.[[Категория:Върбови]] |
|||
[[Категория:Дървесни видове]] |
[[Категория:Дървесни видове]] |
||
Версия от 18:39, 28 декември 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ракита.
| Ракита | ||||||||||||||||||||
 Ракита (Salix viminalis) | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Ракита в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ракитата (Salix viminalis) е вид храстовидна върба. Обикновено достига височина между 3 и 6 m. Дългите прави клони имат необичайно дълги и тесни листа - около 10-15 cm дължина и само 1 cm ширина. Листата на ракитата са тъмнозелени, сиви от долната страна.
Гъвкавите клони правят ракитата особено подходяща за изработването на кошници. Тя се среща най-често край потоци и други влажни места.
Външни препратки
- ↑ Salix viminalis (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)