Уолтър Илинг Еванс-Уенц: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Той е роден като Уолтър Йелинг Уенц в [[Трентън]], [[Ню Джърси]] и като юноша чете „Разбулената Изида” и „Тайната доктрина” на [[Елена Блаватска]]. Тогава започва да се интересува от [[теософия]]. Получава [[Бакалавърска степен|бакалавърска]] и [[Магистърска степен|магистърска]] степени от [[Станфордски университет|Станфордския университет]], където изучава [[Уилям Джеймс]] и [[Уилям Бътлър Йейтс]]. По-късно изучава [[Келти|келтска]] [[митология]] и [[фолклор]] в Йезуитския колеж в [[Оксфорд]]. <ref name="sutin262">Sutin 2006, pg. 262</ref> през 1907. По това време добавя към фамилията [[уелс]]кото презиме на майка си и по-късно е известен като Еванс-Уенц. Той пътува много, прекарва известно време в [[Мексико]], [[Европа]] и [[далечен изток|далечния изток]]. През годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] е в [[Египет]]. По-късно пътува до [[Шри Ланка]] и [[Индия]], а през 1919 стига [[Дарджилинг]] и там за първи път се среща с [[тибет]]ски [[Будизъм|будистки текстове]] от първа ръка. |
Той е роден като Уолтър Йелинг Уенц в [[Трентън]], [[Ню Джърси]] и като юноша чете „Разбулената Изида” и „Тайната доктрина” на [[Елена Блаватска]]. Тогава започва да се интересува от [[теософия]]. Получава [[Бакалавърска степен|бакалавърска]] и [[Магистърска степен|магистърска]] степени от [[Станфордски университет|Станфордския университет]], където изучава [[Уилям Джеймс]] и [[Уилям Бътлър Йейтс]]. По-късно изучава [[Келти|келтска]] [[митология]] и [[фолклор]] в Йезуитския колеж в [[Оксфорд]]. <ref name="sutin262">Sutin 2006, pg. 262</ref> през 1907. По това време добавя към фамилията [[уелс]]кото презиме на майка си и по-късно е известен като Еванс-Уенц. Той пътува много, прекарва известно време в [[Мексико]], [[Европа]] и [[далечен изток|далечния изток]]. През годините на [[Първа световна война|Първата световна война]] е в [[Египет]]. По-късно пътува до [[Шри Ланка]] и [[Индия]], а през 1919 стига [[Дарджилинг]] и там за първи път се среща с [[тибет]]ски [[Будизъм|будистки текстове]] от първа ръка. |
||
Еванс-Уенц е най-известен с четири текста, преведени от [[Тибетски език|тибетски]] и публикувани от Оксфорд Юнивърсити Прес, а именно Бардо Тьодол, известна като „Тибетска книга на мъртвите”, „Тибетска книга на великото освобождение: метода за осъществяване на нирвана чрез познаването на ума”, Тибетска йога и тайни доктрини: седем книги за мъдростта на великия път”, |
Еванс-Уенц е най-известен с четири текста, преведени от [[Тибетски език|тибетски]] и публикувани от Оксфорд Юнивърсити Прес, а именно Бардо Тьодол, известна като „Тибетска книга на мъртвите”, „Тибетска книга на великото освобождение: метода за осъществяване на нирвана чрез познаването на ума”, Тибетска йога и тайни доктрини: седем книги за мъдростта на великия път”, „[[Миларепа]], великият йогин на Тибет: биография от тибетеца Джецун Кабум или биографична история на Джецун Миларепа”. |
||
Еванс-Уенц представя себе си само като съставител и редактор на тези книги. Фактическият превод на текстовете е на тибетски будисти и преди всичко на Лама Кази Дава Самдуб (1868 – 1923), преподавател по английски в мъжкото кралско (на махараджата) училище в [[Ганток]], [[Сиким]], който освен това е направил преводи за [[Александра Давид-Неел]] и сър [[Джон Уудроф]]. Интерпретацията и организирането на тези тибетски материали от Еванс-Уенц често е не особено надеждна заради внасянето на напълно чужди предубеждения от теософията. <ref>Donald S. Lopez, Jr. ''The Tibetan Book of the Dead: A Biography,'' Princeton University Press, 2011.</ref> Въпреки това, ако оставим настрана [[Етноцентризъм|етноцентризма]] му, той си остава важен пионер в пренасянето на будизма на запад. |
Еванс-Уенц представя себе си само като съставител и редактор на тези книги. Фактическият превод на текстовете е на тибетски будисти и преди всичко на Лама Кази Дава Самдуб (1868 – 1923), преподавател по английски в мъжкото кралско (на махараджата) училище в [[Ганток]], [[Сиким]], който освен това е направил преводи за [[Александра Давид-Неел]] и сър [[Джон Уудроф]]. Интерпретацията и организирането на тези тибетски материали от Еванс-Уенц често е не особено надеждна заради внасянето на напълно чужди предубеждения от теософията. <ref>Donald S. Lopez, Jr. ''The Tibetan Book of the Dead: A Biography,'' Princeton University Press, 2011.</ref> Въпреки това, ако оставим настрана [[Етноцентризъм|етноцентризма]] му, той си остава важен пионер в пренасянето на будизма на запад. |
||
== Препратки == |
== Препратки == |
||
Версия от 21:18, 27 януари 2014
Уолтър Илинг Еванс-Уенц (2ри февруари 1878 – 17ти юли 1965) е американски антрополог и писател, един от пионерите в изследването на тибетския будизъм.
Биография
Той е роден като Уолтър Йелинг Уенц в Трентън, Ню Джърси и като юноша чете „Разбулената Изида” и „Тайната доктрина” на Елена Блаватска. Тогава започва да се интересува от теософия. Получава бакалавърска и магистърска степени от Станфордския университет, където изучава Уилям Джеймс и Уилям Бътлър Йейтс. По-късно изучава келтска митология и фолклор в Йезуитския колеж в Оксфорд. [1] през 1907. По това време добавя към фамилията уелското презиме на майка си и по-късно е известен като Еванс-Уенц. Той пътува много, прекарва известно време в Мексико, Европа и далечния изток. През годините на Първата световна война е в Египет. По-късно пътува до Шри Ланка и Индия, а през 1919 стига Дарджилинг и там за първи път се среща с тибетски будистки текстове от първа ръка. Еванс-Уенц е най-известен с четири текста, преведени от тибетски и публикувани от Оксфорд Юнивърсити Прес, а именно Бардо Тьодол, известна като „Тибетска книга на мъртвите”, „Тибетска книга на великото освобождение: метода за осъществяване на нирвана чрез познаването на ума”, Тибетска йога и тайни доктрини: седем книги за мъдростта на великия път”, „Миларепа, великият йогин на Тибет: биография от тибетеца Джецун Кабум или биографична история на Джецун Миларепа”. Еванс-Уенц представя себе си само като съставител и редактор на тези книги. Фактическият превод на текстовете е на тибетски будисти и преди всичко на Лама Кази Дава Самдуб (1868 – 1923), преподавател по английски в мъжкото кралско (на махараджата) училище в Ганток, Сиким, който освен това е направил преводи за Александра Давид-Неел и сър Джон Уудроф. Интерпретацията и организирането на тези тибетски материали от Еванс-Уенц често е не особено надеждна заради внасянето на напълно чужди предубеждения от теософията. [2] Въпреки това, ако оставим настрана етноцентризма му, той си остава важен пионер в пренасянето на будизма на запад.