Клод Виктор: Разлика между версии
Маренгоо |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Инфокутия военно лице |
{{Инфокутия военно лице |
||
|име=Клод Виктор Перен |
|име=Клод Виктор Перен |
||
|живял=[[7 декември]] [[1766]] |
|живял=[[7 декември]] [[1766]] – [[1 март]] [[1841]] |
||
|портрет=[[File:Marechal-Victor.jpg|250п]] |
|портрет=[[File:Marechal-Victor.jpg|250п]] |
||
|описание=Маршал Клод Виктор Перен |
|описание=Маршал Клод Виктор Перен |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
През 1797 г. му е дадено званието [[дивизионен генерал]]. |
През 1797 г. му е дадено званието [[дивизионен генерал]]. |
||
В последвалите войни спомага за победите в битките [[Битка при Монтебело|при Монтебело]] ([[1800]] г.), [[Битка при Маренго |
В последвалите войни спомага за победите в битките [[Битка при Монтебело|при Монтебело]] ([[1800]] г.), [[Битка при Маренго|Маренго]], [[Битка при Йена|Йена]] и [[Битка при Фридланд|Фридланд]]. За последната, Виктор получава маршалски жезъл. |
||
В периода [[1800]]-[[1804]] г. е назначен за командващ войските на [[Батавска република|Батавската република]]. По-късно е на дипломатическа служба — посланик на Франция в [[Дания]]. |
В периода [[1800]]-[[1804]] г. е назначен за командващ войските на [[Батавска република|Батавската република]]. По-късно е на дипломатическа служба — посланик на Франция в [[Дания]]. |
||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
През [[1812]] г. участва в похода в Русия. |
През [[1812]] г. участва в похода в Русия. |
||
В кампаниите през 1814 г. е тежко ранен. |
В кампаниите през [[1814]] г. е тежко ранен. |
||
{{Шаблон:Френски маршали по време на Наполеоновите войни}} |
{{Шаблон:Френски маршали по време на Наполеоновите войни}} |
||
Версия от 06:38, 1 юни 2014
Клод Викто́р Пере́н (Шаблон:Lang-fr), Първи херцог на Белуно (7 декември 1766 г., Ламарш, Лотарингия — 1 март 1841 г., Париж), е френски маршал (от 1807 г.). По неясна причина е по-известен не с фамилното си име Пере́н, а с името Викто́р.
Биография
Син на нотариус. На служба постъпва още на 15-годишна възраст (през 1781 г. като барабанчик на Гренобълския артилерийски полк). През октомври става доброволец в 3-ти батальон от департамента Дром.
Прави бърза кариера в Републиканската армия, изкачвайки се от унтерофицер (в началото на 1792 г.) до бригаден генерал (на 20 декември 1793 г.).
_duc_de_Bellune.svg)
Участва в обсадата на Тулон, където се запознава с Наполеон (тогава все още само капитан).
По време на Италианската кампания, завладява Анкона.
През 1797 г. му е дадено званието дивизионен генерал.
В последвалите войни спомага за победите в битките при Монтебело (1800 г.), Маренго, Йена и Фридланд. За последната, Виктор получава маршалски жезъл.
В периода 1800-1804 г. е назначен за командващ войските на Батавската република. По-късно е на дипломатическа служба — посланик на Франция в Дания.
През 1808 г., участва в Полуостровната война в Испания и удържа победи при Уклес и Меделин.
През 1812 г. участва в похода в Русия.
В кампаниите през 1814 г. е тежко ранен.
| |||||||
.svg)
