Англо-руско съглашение: Разлика между версии
м. |
м Премахване на Категория:Руска империя; Добавяне на Категория:Договори на Руската империя using HotCat |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
{{история-мъниче}} |
{{история-мъниче}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Договори на Руската империя]] |
||
[[Категория:Британска империя]] |
[[Категория:Британска империя]] |
||
[[Категория:История на Иран]] |
[[Категория:История на Иран]] |
Версия от 08:43, 31 август 2014
Англо-руското съглашение[1] (или Англо-руска конвенция от 1907 г.[2]) е договор, сключен на 31 август 1907 година в Санкт Петербург между Великобритания и Русия, който разграничива сферите на влияние на двете държави в Средна Азия.
Съглашението е подписано от руския министър на външните работи Александър Изволски и британския посланик Артур Никълсън. То слага край на Голямата игра в Азия и, заедно със Сърдечното съглашение и Френско-руския съюз, формира Антантата между Англия, Франция и Русия.
Съглашението определя съответните сфери на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. По съглашението, Русия признава протектората на Великобритания над Афганистан и се съгласява да не влиза в договорни отношения с афганските емири.
Двете страни признават Тибет като част от Китай и се отказват от опитите си за установяване на контрол над областта.
Персия се разделя на три сфери на влияние: руска на север (южната ѝ граница е линията Касре - Ширин - Исфахан - Йезд - Зулфегар), английска на юг (на югоизток от линията Бендер-Абас - Керман - Бирдженд - Гезик) и неутрална в централната част на страната.
Вижте също
- Петербургски протокол (1907)
- Англо-съветска окупация на Иран
- Персийски коридор
- Техеранска конференция