Баба Яга: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 212.5.158.125 (б.), към версия на Nk |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
{{митология-мъниче}} |
{{митология-мъниче}} |
||
Баба яга съществува и яде децата без знчение лоши или добри.Тя може да се види на хелоуин когато минава през пълната луна за да отиде при другите чудовища за да празнуват празника си.Тя съществува и жевее в гората в къщичка на пачи крак. |
|||
Версия от 12:57, 6 октомври 2014
Баба Яга е славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица, имаща същите харакеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака).
В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се, че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.
Използва се за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Торбалан) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал. В нашата митология образът ѝ се свързва със зли магии. Малките деца се страхуват от нея, защото тя ги яде в големи казани, а възрастните - защото им прави магии и заклинания. В руската митология тя се носи по небето в хаван, като гребе от него с метла.
Образът на Баба Яга е широко разпространен в съвременните приказки, а от 90-те години на 20 век и в руския фентъзи жанр. В частност този образ се среща при Андрей Белянин в цикъла произведения "Тайните служби на цар Грах". В повестта "Лукоморие" на А. Аливердиев за първи път в съвременната литература се хвърля светлина върху детството и младежките години на този персонаж.
