Български орел: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| Уебсайт = |
| Уебсайт = |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
'''„Български орел“''' е първият [[България|български]] информационен и общообразователен [[вестник]]<ref>[http://liternet.bg/publish8/egetova/vestnikyt.htm Вестникът като учебник, Елена Гетова]</ref><ref>Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996</ref>. |
|||
⚫ | Излиза в [[Лайпциг]] в 3 броя на следните дати: на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е [[Иван Богоров]]. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид и формат говорят за това, че е вестник<ref>Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, ''Вестници и вестникари'', изд. „Наука и изкуство“, 1984, стр. 86</ref>. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език<ref name="ЕБ">Енциклопедия България, том 1, БАН, стр. 541</ref>. |
||
== Броеве == |
== Броеве == |
||
Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само |
Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само 3 броя с разни заглавия и тираж 500 бр. |
||
Първи бройят брой на вестника излиз на 20 април 1846 година със заглавието '''„Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“'''. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.<ref name="ЕБ"/> Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“. |
Първи бройят брой на вестника излиз на 20 април 1846 година със заглавието '''„Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“'''. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.<ref name="ЕБ"/> Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“. |
||
Ред 89: | Ред 92: | ||
[[Категория:Български вестници]] |
[[Категория:Български вестници]] |
||
[[Категория:История на Лайпциг]] |
[[Категория:История на Лайпциг]] |
||
[[Категория:Култура в Лайпциг]] |
Версия от 11:31, 24 октомври 2014
„Български орел“ „Бѫлгарскый орелъ“ | |
главите на трите броя на вестника, 20 април, 20 септември 1846, 1 януари 1847 | |
Информация | |
---|---|
Начало | 20 април 1846 |
Край | 1 януари 1847 |
Главен редактор | Иван Богоров |
Език | български |
Тираж | 500 |
Свързани вестници | „Цариградски вестник“ |
Български орел в Общомедия |
„Български орел“ е първият български информационен и общообразователен вестник[1][2].
Излиза в Лайпциг в 3 броя на следните дати: на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид и формат говорят за това, че е вестник[3]. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език[4].
Броеве
Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само 3 броя с разни заглавия и тираж 500 бр.
Първи бройят брой на вестника излиз на 20 април 1846 година със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.[4] Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“.
|
Втори брой излиза на 20 септември 1846 година под заглавието „Български народен известник“. Печатан е в печатницата на Фр. Рюкман.[4]
|
Третият брой излиза на 1 януари 1847 година също от печатницата на Рюкман и е озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
|
Библиография
- Иван Николов Радев, Енциклопедия на българската възрожденска литература, Абагар, 1996 - стр. 121-122, 312
- ред. Стойко Божков, История на българската литература: Литература на Възраждането, Институт за литература (Българска академия на науките), Българска академия на науките, 1966 - стр. 18, 107, 188
- Георги Боршуков, История на българската журналистика: 1844-1877, 1878-1885, Наука и изкуство, 1976 - стр. 49, 61-62
- Г. Боршуков, Журналистиката на Г. С. Раковски, сп. Romanistische Arbeiten, Volume 57, ред. Carl Voretzsch, стр. 199 (210, 215)
- Георги Боршуков, Хриска Добрева Боршукова, Вестници и вестникари, изд. Наука и изкуство, 1984 - стр. 83, 85-86
- Иван Андреев Богоров, И се започна с "Български орел", изд. Български писател, 1983, стр. 48
- Bulgarian historical review. Revue bulgare d'histoire, Volumes 4-5, House of the Bulgarian Academy of Sciences, 1977
- Иван Богоров и българският книжовен език (По случай 175 години от рождението на книжовника и 150 години от издаването на първия брой на в. "Български орел"), сп. Български език, бр. 46, ИБЕ, БАН, 1996, стр. 10