Пиетро Раймонди: Разлика между версии

Пиетро Раймонди
Pietro Raimondi
	Пиетро Раймонди Pietro Raimondi
	Пиетро Раймонди
Информация
Роден	20 декември 1786 г. Рим, Италия
От	Италия
Починал	30 октомври 1853 г. (на 66 г.) Рим, Италия
Стил	класическа музика, опера
Професии	композитор, педагог
	Пиетро Раймонди в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:09, 20 декември 2014

Пиетро Раймонди (Шаблон:Lang-it, * 20 декември 1786 в Рим, † 30 октомври 1853 също там) е италиански композитор и педагог по музика.

Биография и творчество

Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол, където е контрапункт ученик на Джакомо Трито. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в Генуа, където пише няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър Teatro San Carlo в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в Палермо.

От 1820-те години той пише шест фуги. През 1847–1848 г. пише три оратории Putifar, Giuseppe и Giacobbe,които са представени на 7 август 1852 г. в Teatro Argentina в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се неличимо.

Източници

Dennis Libby, "Pietro Raimondi," The New Grove Dictionary of Music and Musicians, ed. Stanley Sadie. 20 vol. London, Macmillan Publishers Ltd., 1980. ISBN 1-56159-174-2.
Jesse Rosenberg: "Pietro Raimondi," Grove Music Online ed. L. Macy (accessed May 28, 2005), (subscription access)

Външни препратки

C. Ambìveri, Operisti minori dell'800 italiano, Roma 1998, pp. 126-127, ad vocem
F. Cicconetti, Memorie intorno Pietro Raimondi, Roma 1867, 99 pagg. [1]
G. Masutto, I maestri di musica italiana del secolo XIX: notizie biografiche, Venezia 1884, p. 150, ad vocem
A. Sapienza, La parodia dell'opera lirica a Napoli nell'Ottocento, Napoli 1998, pp. 75-76

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Музикален изпълнител
-[[File:Pietro Raimondi.jpg|thumb|Пиетро Раймонди]]
+| име                  = Пиетро Раймонди
+| име-оригинал         = Pietro Raimondi
+| фон                  = не_изпълнител
+| картинка             = Pietro Raimondi.jpg
+| картинка_текст       = Пиетро Раймонди
+| рождено_име          =
+| роден_на             = {{Дата на раждане|1786|12|20|1}}
+| роден_в              = [[Рим]], [[Италия]]
+| починал_на           = {{Дата на смърт и години|1853|10|30|1786|12|20|1}}
+| починал_в            = [[Рим]], [[Италия]]
+| националност         = {{ITA}}
+| стил                 =
+| професии             = [[композитор]], [[педагог]]
+| инструмент           =
+| глас                 =
+| период_на_активност  =
+| лейбъл               =
+| свързани_изпълнители =
+| влияния              =
+| сайт                 =
+| общомедия            =
+}}
 [[File:Rome-Italy,_Piazza_dell%27Oratorio_-_Targa_Pietro_Raimondi.JPG|thumb|Пиетро Раймонди, ''Piazza dell'Oratorio'', Рим]]
 '''Пиетро Раймонди''' ({{lang-it|Pietro Raimondi}}, * [[20 декември]] [[1786]] в [[Рим]], † [[30 октомври]] [[1853]] също там) е [[Италия|италиански]] [[композитор]] и [[Музикално образование|педагог по музика]].
+== Биография и творчество ==
-Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“  в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на   [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколо опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]].
+Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“  в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на   [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]].
 От 1820-те години той пише шест [[Фуга|фуги]]. През 1847–1848 г. пише три [[Оратория|оратории]] ''Putifar'', ''Giuseppe'' и ''Giacobbe'',които са представени на 7 август 1852 г. в ''Teatro Argentina'' в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се неличимо.
@@ Ред 12: / Ред 36: @@
 == Външни препратки ==
-{{Commonscat|Pietro Raimondi}}
 * C. Ambìveri, ''Operisti minori dell'800 italiano'', Roma 1998, [http://books.google.it/books?id=2YFChoEF7YoC&pg=PA126 pp. 126-127, ''ad vocem'']
 * F. Cicconetti, ''Memorie intorno Pietro Raimondi'', Roma 1867, 99 pagg. [http://books.google.it/books?id=4vEPAAAAYAAJ&printsec=frontcover&dq=memorie+intorno+pietro+raimondi&hl=it&sa=X&ei=enlBT_qKKrOM4gSTtpy7CA&ved=0CDIQ6AEwAA]