Винченцо Вукович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без дати
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо |
име=Винченцо Вукович |
| име = Винченцо Вукович
| име-оригинал =
портрет= |
| категория = бизнесмен
описание=български и кирилски издател, печатар и книжовник |
| описание = български и кирилски издател, печатар и книжовник
наставка= |
| портрет =
роден-място= [[Венеция]] |
| портрет-описание =
починал-място= [[Венеция]] |
| роден-място = [[Венеция]]
| починал-място = [[Венеция]]
| вложки = {{Личност/Бизнесмен
| област =
| образование =
| работил-в =
| постове =
| известен-с =
| награди = }}
}}
}}
'''Винченцо Вукович''' или още и '''Винченцо дела Векиа''' ({{lang-sr|Вићенцо Вуковић}}, {{lang-la|Vincenzo della Vecchia}}) е венециански печатар и син на [[Божидар Вукович]] от венецианката Дела Векиа.
'''Винченцо Вукович''' или още и '''Винченцо дела Векиа''' ({{lang-sr|Вићенцо Вуковић}}, {{lang-la|Vincenzo della Vecchia}}) е венециански печатар и син на [[Божидар Вукович]] от венецианката Дела Векиа.

Версия от 13:49, 25 май 2015

Винченцо Вукович
български и кирилски издател, печатар и книжовник
Роден
неизв.
Починал
не по-рано от 1566 г.
Семейство
БащаБожидар Вукович

Винченцо Вукович или още и Винченцо дела Векиа (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-la) е венециански печатар и син на Божидар Вукович от венецианката Дела Векиа.

Винченцо повтаря след смъртта на баща си на два пъти изданието на Житието на Света Петка Българска - през 1547 г. палеотип и още един път през 1560 г., което несъмнено издава неговия български произход по бащина линия. [1]

Наследява печатницата на баща си Божидар Вукович в края на 1537 г. и се сдобива с благородническата му титла (Conte palladin), поради и което патриотично се нарича деспот и се има и представя като правоприемник на Бранковичите. През 1566 г. продава, предава или отдава под наем печатницата си на Яков Крайков с цел продължаване на родолюбивото бащино дело, а към 1569 г. има сигурно известие от Яков Крайков за първата българска книжарница, т.е. склад, принадлежал на Кара Трифун (Черния Трифон) в Скопие. [2]

Винченцо има дъщеря с името Юстина, която се интегрира във венецианския нотабилитет. Предходно изкарва баща си внук на Константин Велики (който пък е родом от Ниш). [3]

Източници

  1. Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 197, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
  2. Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.
  3. Цибранска-Костова, Марияна. Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 56, ISBN 978-954-617-017-0. Гутенберг., 2007.