Сугерий: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
редакция
мРедакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
}}
}}


[[Image:Abbot Suger.jpg|thumb|right|250px|Сугерий на стъклопис в базиликата на Сен Дени]]
[[Image:Aigle de Suger.jpg|thumb|250px|„Орелът на Сугерий“- съхранява се в Лувъра]]

'''Сугерий''' (лат. ''Sugerus'') или '''Сюже́''', също '''Сюже́р''' (фр. ''Suger''; ок. 1081 — 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) [[Сен Дени (базилика)|Сен-Дени]], влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.
'''Сугерий''' (лат. ''Sugerus'') или '''Сюже́''', също '''Сюже́р''' (фр. ''Suger''; ок. 1081 — 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) [[Сен Дени (базилика)|Сен-Дени]], влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.


Ред 25: Ред 24:
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на [[Гелазий II]] в [[Магелон]], а впоследствие и в този на [[Каликст II]]. При завръщането си от Италия през [[1122]] г. става абат на Сен Дени. Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на [[Гелазий II]] в [[Магелон]], а впоследствие и в този на [[Каликст II]]. При завръщането си от Италия през [[1122]] г. става абат на Сен Дени. Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.


Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за [[инвеститура]]та. Той се заел дейно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждавал и култ към св. [[Дионисий Парижки]] като небесен покровител на цяла Франция.
Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за [[инвеститура]]та. Той се заема дейноактивно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждава и култ към св. [[Дионисий Парижки]] като небесен покровител на цяла Франция.


Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]].
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]].


Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлул император Хенрих V, Сугерий отишъл на бойното поле с хоругвата на абатството – [[орифлама]]; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързал да се оттегли.
Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлува император Хенрих V, Сугерий отишва на бойното поле с хоругвата на абатството – [[орифлама]]; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързва да се оттегли.


След смъртта на Луи VI реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен [[готическа архитектура|готически]]. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата  (т. нар. „розетен прозорец“).
След смъртта на Луи VI, Сугурий реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен [[готическа архитектура|готически]]. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата  (т. нар. „розетен прозорец“).


== При Луи VІІ ==
== При Луи VІІ ==


На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключил мир със своя най-могъщ  васал – шампанския граф Тибо Велики. Преговорите за мир между тях водел абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предложил да оглави кръстоносен поход в Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинил на желанието на папата и заедно с кралица Алиенора Аквитанска се отправил във Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент Сугерий (1147).
На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключва мир със своя най-могъщ &nbsp;васал&nbsp;– шампанския граф [[Тибо Велики]]. Преговорите за мир между тях води абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предлага да оглави&nbsp;кръстоносен поход&nbsp;в&nbsp;Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинява на желанието на папата и заедно с кралица&nbsp;Алиенора Аквитанска&nbsp;се отправя във&nbsp;Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент&nbsp;Сугерий (1147)<ref>Тимофей Грановский, „Абат Сугерий“ (1849)</ref>.


Предчувствията на Сугерий се оправдали и походът се оказал катастрофа. Хазната била съвършено изпразнена от военните разходи, единствено мъдрото управление на Сугерий позволило да се предотврати метеж. Той се проявява като отличен стопанин на кралската собственост и по време на отсъствието на [[Луи VII]] .
Предчувствията на Сугерий се оправдават и походът се оказва катастрофа. Хазната била съвършено изпразнена от военните разходи, единствено мъдрото управление на Сугерий позволявя да се предотврати метеж. Той се проявява като отличен управител на кралската собственост и по време на отсъствието на [[Луи VII]] .


След завръщането си Луи VII нарича Сугерий "Баща на родината" – гръмко приписвано му име. Трябва да се каже, че той го заслужава.
След завръщането си Луи VII нарича Сугерий "Баща на родината" – гръмко приписвано му име.


== Произведения и идеи ==
== Произведения и идеи ==
[[File:Testament de Suger, abbé de Saint-Denis 1 - Archives Nationales - AE-II-145.jpg|thumb|Завещанието на Сугерий, абатство Сен Дени. на латински с дата 17 юни 1137 Нациотален архив]]
Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжки, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късноримската епоха – „за голямото семейство и взаимната изгода“. На практика обаче неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.


== Източници ==
Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжки, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късноримската епоха – за голямото семейство и взаимната изгода. Въпреки това неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.

== Използвана литература ==


* „Хронологична енциклопедия на света“, издателство „Елпис“.
* „Хронологична енциклопедия на света“, издателство „Елпис“.

Версия от 10:29, 9 юни 2015

Сугерий
Suger
Френски духовник и държавник
Роден
1081 г.
Починал
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция

РелигияКатолическа църква
Сугерий в Общомедия
„Орелът на Сугерий“- съхранява се в Лувъра

Сугерий (лат. Sugerus) или Сюже́, също Сюже́р (фр. Suger; ок. 1081 — 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) Сен-Дени, влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.

При Луи VІ

Сугерий е син е на селянин. Родителите му го дават (ок. 1091 г.) за обучение и послушничество в базиликата Сен Дени. Поради живия си ум и необикновени способности става сподвижник на бъдещия Луи VI, който също се обучава в абатството. През 1109 г. е секретар на абатството, през следващата година е обявен за иконом на манастира Берневал в Нормандия, а през 1109 г. – и на манастира Тюри.

През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на Гелазий II в Магелон, а впоследствие и в този на Каликст II. При завръщането си от Италия през 1122 г. става абат на Сен Дени. Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.

Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за инвеститурата. Той се заема дейноактивно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждава и култ към св. Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция.

Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си Томас Бекет в Англия.

Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлува император Хенрих V, Сугерий отишва на бойното поле с хоругвата на абатството – орифлама; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързва да се оттегли.

След смъртта на Луи VI, Сугурий реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен готически. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата  (т. нар. „розетен прозорец“).

При Луи VІІ

На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключва мир със своя най-могъщ  васал – шампанския граф Тибо Велики. Преговорите за мир между тях води абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предлага да оглави кръстоносен поход в Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинява на желанието на папата и заедно с кралица Алиенора Аквитанска се отправя във Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент Сугерий (1147)[1].

Предчувствията на Сугерий се оправдават и походът се оказва катастрофа. Хазната била съвършено изпразнена от военните разходи, единствено мъдрото управление на Сугерий позволявя да се предотврати метеж. Той се проявява като отличен управител на кралската собственост и по време на отсъствието на Луи VII .

След завръщането си Луи VII нарича Сугерий "Баща на родината" – гръмко приписвано му име.

Произведения и идеи

Завещанието на Сугерий, абатство Сен Дени. на латински с дата 17 юни 1137 Нациотален архив

Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжки, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късноримската епоха – „за голямото семейство и взаимната изгода“. На практика обаче неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.

Източници

  • „Хронологична енциклопедия на света“, издателство „Елпис“.
  1. Тимофей Грановский, „Абат Сугерий“ (1849)