Разлика между версии на „Сугерий“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
(редакция)
м
}}
 
[[Image:AbbotAigle de Suger.jpg|thumb|right|250px|Сугерий„Орелът на стъклописСугерий“- всъхранява базиликатасе на Сенв ДениЛувъра]]
 
'''Сугерий''' (лат. ''Sugerus'') или '''Сюже́''', също '''Сюже́р''' (фр. ''Suger''; ок. 1081 — 13 януари 1151 е френски духовник, абат (настоятел) на базиликата (абатството) [[Сен Дени (базилика)|Сен-Дени]], влиятелен съветник на френските крале Луи VI и Луи VII, държавен деятел със специално място във френската история.
 
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на [[Гелазий II]] в [[Магелон]], а впоследствие и в този на [[Каликст II]]. При завръщането си от Италия през [[1122]] г. става абат на Сен Дени. Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.
 
Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за [[инвеститура]]та. Той се заелзаема дейнодейноактивно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждавалутвърждава и култ към св. [[Дионисий Парижки]] като небесен покровител на цяла Франция.
 
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]].
 
Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлулнахлува император Хенрих V, Сугерий отишълотишва на бойното поле с хоругвата на абатството – [[орифлама]]; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързалпобързва да се оттегли.
 
След смъртта на Луи VI, Сугурий реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен [[готическа архитектура|готически]]. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата  (т. нар. „розетен прозорец“).
 
== При Луи VІІ ==
 
На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключилсключва мир със своя най-могъщ &nbsp;васал&nbsp;– шампанския граф [[Тибо Велики]]. Преговорите за мир между тях воделводи абат Сугерий. Бернард от Клерво за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предложилпредлага да оглави&nbsp;кръстоносен поход&nbsp;в&nbsp;Светите земи. Въпреки протипоставянето та Сугерий, кралят се подчинилподчинява на желанието на папата и заедно с кралица&nbsp;Алиенора Аквитанска&nbsp;се отправилотправя във&nbsp;Втория кръстоносен поход, оставяйки в Париж за регент&nbsp;Сугерий (1147)<ref>Тимофей Грановский, „Абат Сугерий“ (1849)</ref>.
 
Предчувствията на Сугерий се оправдалиоправдават и походът се оказалоказва катастрофа. Хазната била съвършено изпразнена от военните разходи, единствено мъдрото управление на Сугерий позволилопозволявя да се предотврати метеж. Той се проявява като отличен стопанинуправител на кралската собственост и по време на отсъствието на [[Луи VII]] .
 
След завръщането си Луи VII нарича Сугерий "Баща на родината" – гръмко приписвано му име. Трябва да се каже, че той го заслужава.
 
== Произведения и идеи ==
[[File:Testament de Suger, abbé de Saint-Denis 1 - Archives Nationales - AE-II-145.jpg|thumb|Завещанието на Сугерий, абатство Сен Дени. на латински с дата 17 юни 1137 Нациотален архив]]
Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжки, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късноримската епоха – за„за голямото семейство и взаимната изгодаизгода“. ВъпрекиНа товапрактика обаче неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.
 
== Източници ==
Автор е на множество запазени до днес проповеди и книжки, но безспорно наред с панегериците на Луи VI и Луи VII, считани за основен източник за епохата, най-интересна е "Liber de Rebus in Administratione sua gestis". Това е едно от малкото запазени от тази епоха подробни наставления за управление и стопанисване на манастирските имоти, така че да не носят дългове и загуби и да не разоряват държателите си. Сугерий лансира една позабравена идея от късноримската епоха – за голямото семейство и взаимната изгода. Въпреки това неговите идеи не се прилагат дори и в Сен Дени.
 
== Използвана литература ==
 
* „Хронологична енциклопедия на света“, издателство „Елпис“.

Навигация