Дончо Костов: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
[[Категория:Носители на Димитровска награда]] |
[[Категория:Носители на Димитровска награда]] |
||
[[Категория:Хора от |
[[Категория:Хора от област София]] |
||
Версия от 12:11, 16 декември 2015
| Дончо Костов | |
| български биолог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Хале-Витенбергски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биология |
| Работил в | Софийски университет |
Дончо Костов Стоянов е български агроном и генетик. През лятото на 1944 година е включен в правителството на Иван Багрянов като министър на земеделието и държавните имоти, но отказва поста и е освободен.
Биография
Дончо Костов е роден през 1897 година в Локорско. През 1916 година завършва Първа софийска мъжка гимназия. Учи естествена история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и завършва агрономство в Хале през 1924 година. През следващите години преподава в Агрономическия факултет на Софийския университет, където е асистент на професор Иван Иванов. С Рокфелерова стипендия специализира генетика в Харвардския университет при Едуард Мъри Ийст (1926-1929).
След завръщането си в България, въпреки множеството публикации в специализирани чуждестранни издания, Дончо Костов не получава място на доцент в Софийския университет. По тази причина заминава за Ленинград, където работи в Института по генетика при Николай Вавилов (1932-1939) и преподава в Ленинградския университет (1934-1936). През този период той публикува над 200 статии, много от тях в престижни световни издания, включително 10 статии в списание „Нейчър“.
През 1939 година, след започнатата от Трофим Лисенко кампания за унищожаване на съветската школа в генетиката, Дончо Костов напуска Съветския съюз, завръща се в България и до смъртта си е директор на Централния земеделски изпитателен институт. От 1942 до 1946 година преподава биология в Медицинския факултет на Софийския университет, а след това - генетика в Агрономическия факултет. През 1946 година става редовен член на Българската академия на науките. Той основава и ръководи Института по приложна биология и развитие на организмите (1947-1949). От 1948 година е член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб. През 1988 година посмъртно му е присъдена Димитровска награда[1].
Дончо Костов умира през 1949 година в София.
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 241.
Цитирана литература
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки
- Публикации в списание „Нейчър“
| Иван Бешков | → | министър на земеделието и държавните имоти (1 юни 1944 – 12 юни 1944[1]) | → | Руси Русев |
- ↑ Костов не приема длъжността и е освободен по „здравословни причини“, цит. по Ташев, с.241