Пиетро Раймонди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон |
+ Нормативен контрол, + сорткат |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]]. |
Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в [[Неапол]], където е [[контрапункт]] ученик на [[Джакомо Трито]]. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в [[Генуа]], където пише няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър ''Teatro San Carlo'' в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в [[Палермо]]. |
||
От 1820-те години той пише шест [[Фуга|фуги]]. През 1847–1848 г. пише три [[Оратория|оратории]] ''Putifar'', ''Giuseppe'' и ''Giacobbe'',които са представени на 7 август 1852 г. в ''Teatro Argentina'' в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се |
От 1820-те години той пише шест [[Фуга|фуги]]. През 1847–1848 г. пише три [[Оратория|оратории]] ''Putifar'', ''Giuseppe'' и ''Giacobbe'',които са представени на 7 август 1852 г. в ''Teatro Argentina'' в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се нелечимо. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* C. Ambìveri, ''Operisti minori dell'800 italiano'', Roma 1998, |
* [http://books.google.it/books?id=2YFChoEF7YoC&pg=PA126 C. Ambìveri, ''Operisti minori dell'800 italiano'', Roma 1998, pp. 126-127, ''ad vocem''] |
||
* |
* [http://books.google.it/books?id=4vEPAAAAYAAJ&printsec=frontcover&dq=memorie+intorno+pietro+raimondi&hl=it&sa=X&ei=enlBT_qKKrOM4gSTtpy7CA&ved=0CDIQ6AEwAA F. Cicconetti, ''Memorie intorno Pietro Raimondi'', Roma 1867, 99 pagg.] |
||
* G. Masutto, ''I maestri di musica italiana del secolo XIX: notizie biografiche'', Venezia 1884, |
* [http://books.google.it/books?id=jAIQAAAAYAAJ&pg=PA150 G. Masutto, ''I maestri di musica italiana del secolo XIX: notizie biografiche'', Venezia 1884, p. 150, ''ad vocem''] |
||
* A. Sapienza, ''La parodia dell'opera lirica a Napoli nell'Ottocento'', Napoli 1998, pp. |
* [http://books.google.it/books?id=nrh3not8ay8C&pg=PA75 A. Sapienza, ''La parodia dell'opera lirica a Napoli nell'Ottocento'', Napoli 1998, pp. 75-76] |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Раймонди, Пиетро}} |
|||
[[Категория:Италиански композитори]] |
[[Категория:Италиански композитори]] |
||
[[Категория:Оперни композитори]] |
[[Категория:Оперни композитори]] |
||
Версия от 20:31, 18 февруари 2016
| Пиетро Раймонди Pietro Raimondi | |
 Пиетро Раймонди | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден |
20 декември 1786 г.
|
| От |  Италия |
| Починал | 30 октомври 1853 г. (на 66 г.)
|
| Стил | класическа музика, опера |
| Професии | композитор, педагог |
| Пиетро Раймонди в Общомедия | |
Пиетро Раймонди (Шаблон:Lang-it, * 20 декември 1786 в Рим, † 30 октомври 1853 също там) е италиански композитор и педагог по музика.
Биография и творчество
Раймонди, бедно дете, е даден от овдовялата му майка при богата леля, която го изпаща в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол, където е контрапункт ученик на Джакомо Трито. След шест години леля му отказва да му помага, и Раймонди се връща при майка си в Генуа, където пише няколко опери. През 1811 г. той се връща в Неапол, където пише почти всичките си около 40 опери през следващите 30 години. През 1824 г. той е музикален директор на кралския театър Teatro San Carlo в Неапол. През 1833 г. той е доцент и директор на консерваторията в Палермо.
От 1820-те години той пише шест фуги. През 1847–1848 г. пише три оратории Putifar, Giuseppe и Giacobbe,които са представени на 7 август 1852 г. в Teatro Argentina в Рим с 430 участници и концерт от шест часа. Като прочут той е приет от папата и получава златен медал. Разболява се нелечимо.
Източници
- Dennis Libby, "Pietro Raimondi," The New Grove Dictionary of Music and Musicians, ed. Stanley Sadie. 20 vol. London, Macmillan Publishers Ltd., 1980. ISBN 1-56159-174-2.
- Jesse Rosenberg: "Pietro Raimondi," Grove Music Online ed. L. Macy (accessed May 28, 2005), (subscription access)
Външни препратки
- C. Ambìveri, Operisti minori dell'800 italiano, Roma 1998, pp. 126-127, ad vocem
- F. Cicconetti, Memorie intorno Pietro Raimondi, Roma 1867, 99 pagg.
- G. Masutto, I maestri di musica italiana del secolo XIX: notizie biografiche, Venezia 1884, p. 150, ad vocem
- A. Sapienza, La parodia dell'opera lirica a Napoli nell'Ottocento, Napoli 1998, pp. 75-76
|
