Коста Бичинов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| категория = революционер
| категория = революционер
| портрет-описание = Kosta Bitsinov.jpg
| описание = български революционер
| описание = български революционер
| роден-място =
| роден-място =
| починал-място =
| починал-място =
}}
}}
'''Коста (Кръстьо) Бичинов''' е български революционер, терорист на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].
'''Коста (Кръстьо) Бичинов''' или '''Бицинов''' е български революционер, терорист на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].


==Биография==
==Биография==

Версия от 09:21, 18 юни 2016

Коста Бичинов
български революционер
Kosta Bitsinov.jpg

Коста (Кръстьо) Бичинов или Бицинов е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

Коста Бичинов се присъединява към революционното движение в Македония като четник в Костурската чета[1]. През 1926 година влиза в Македония с четата на Петър Ангелов, принудени са да се изтеглят в Албания, където са арестувани от местните власти[2]. Същата година Коста Бичинов и Лазар Мулев убиват сърбоманина Спас Хаджипопов в Битоля[3][4], след което се оттеглят в България по тайни канали[5]. След убийството на Александър Протогеров през 1928 година застава на страната на групата на Протогеровистите. На 21 февруари 1933 година Герман Петров и съучастниците му Коста Бичинов, Харалампи Каракашев, Наум Журков и Сребро Дилев убиват Мане Накашев[6].

Бележки

  1. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО, ВЕДА-МЖ, 1999, стр.543.
  2. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.255.
  3. Македония под иго: 1919 - 1929, Македонски национален комитет, 1931, стр.216
  4. Михайлов, Иван. Спомени, Том III, A. Rossels printing Company, 1967, стр.293
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.811