Димко Халембаков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{редактирам}} |
|||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Димко Халембаков |
| име = Димко Халембаков |
Версия от 17:12, 23 август 2016
Димко Халембаков | |
български майстор часовникар | |
Роден |
---|
Димко Стоянов Халембаков е виден български майстор часовникар и общественик от Македония от XIX век.
Биография
Роден е в Горно Броди, тогава в Османската империя. Става капсимал (бирник) в родното си село и полага големи усилия за българщината в Горно Броди. Участва активно в създаването и развитието на икономическата база за процъфтяване на занаятите в селото. Заедно с Кипра Зуева има петима сина и две дъщери.[1] Въвежда всичките си синове в занаята си на майстор часовникар и по-късно и работи заедно с тях по изработката на серия часовници.[1][2]
Димко заедно със синовете си участват активно в оформянето на петте основни еснафски съсловия в Горно Броди, а именно като рудари, въглари, пешчери, самоковари и кузнари.[1]
В 1941 година куполът на църквата „Свети Димитър“ в Тешово е отново изграден и към храма е добавена камбанария с часовник, направен от рода Димкови.[3] Часовникът е дело на Димитър, Атанас, Георги и баща им Димко Стоянов. Часовникът е монтиран върху дървен под и е с размери 86 сантиметра височина, 52 х 52 сантиметра ширина. Работи с два механизма — за биене и показване на времето.[2]
Димко Стоянов Халембаков е деен участник в национално-освободителното движение и борец за независима българска църква.[4]
Бележки
- ↑ а б в Инж. Никола Димков. Кампания на Международна фондация „Софимон“ и Сдружение „НОСБ“ // www.nd.sofimun.org. Посетен на 2016-08-23.
- ↑ а б Пелтеков, Александър. Камбанарията на църквата с часовника който и днес работи безотказно // Официален сайт на Тешово, 2001. Посетен на 2016-08-23.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.
- ↑ Стаменов, Митре. Изобретатели: Какво ние, българите, сме дали на света. Труд, 2003. с. 143.