Библия Бесика: Разлика между версии
м Премахнати редакции на АнтониВал (б.), към версия на Мико |
|||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
Спорът в науката, който продължава и до днес, дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/2%20Zv.%20Cholova%20+%20r.pdf Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119. ]</ref> |
Спорът в науката, който продължава и до днес, дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.<ref>[http://ebox.nbu.bg/pro/2%20Zv.%20Cholova%20+%20r.pdf Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119. ]</ref> |
||
== Литература == |
|||
* Тодоров, Т. 1984: Библия Бесика (социолингвистична студия за тракийския език в късната античност). - В: Thracia 6, 259-275. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 05:53, 24 януари 2017
| Библия Бесика | |
| Biblia Bessica | |
| Автор | вероятно Никита Ремесиански |
|---|---|
| Създаден | IV - V век Римска империя |
| Оригинален език | тракийски |
| Жанр | религиозна литература |
| Вид | Библия |
Библия Бесика (Шаблон:Lang-la, в превод Беска Библия) е превод на Библията на езика на тракийското племе беси, съществуването на който е упоменато от античните автори. В науката преобладава мнението, че подобен превод наистина е съществувал, и че под бески език, трябва са се разбира изобщо тракийският език.[1][2]
Източници
Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV - V век. В 394 година свети Григорий Нисийски пише:
| „ | Ήμείς ουρανόν τοΰτο λέγομεν Σαμαίμ ό Εβραίος ό Ρωαίος κέλοΰμ, καί άλλως ό Σύρος, ό Μήδος, ό Καπαδοκης, ό Мαυρούσιος, ό Σκύθης, ό Ξράξ, ό Αγύπτιος.[3] | “ |
В 396 година свети Йероним Блажени пише:
| „ | Bessorum feritas et pellitorum turba populorum, qui mortuorum quondam inferiis homines immolabant, stridorem suum in dulce crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est.[4]
Жестоките беси и всичките тези, облечени в кожи племена, които в миналото правеха човешки жертвоприношения при погребенията на умрелите, са преклонили своите груби езици пред сладката музика на кръста и единственият глас в света е Христос. |
“ |
Около 399 година Йоан Златоуст пише:
| „ | ... скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват и превели на собствения си език тези изречения [Евангелията].[5] | “ |
Авторство
Предполагаемият превод на Библията е на епископ Никита Ремесиански, но за това съществуват спорове, поради факта, че неговата дейност е спомената само в два извора. Евсевий Йероним, съобщава в едно свое писмо, че Никита направил така, „щото звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос“. В част от поема, писана от свети Павлин Нолански около 400 година и посветена на епископа на Ремесиана, пише:
| „ | Νam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam.[6]
Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. |
“ |
Спорът в науката, който продължава и до днес, дали Никита е превел Библията на езика на бесите, или само е проповядвал сред тях на техния език.[7]
Литература
- Тодоров, Т. 1984: Библия Бесика (социолингвистична студия за тракийския език в късната античност). - В: Thracia 6, 259-275.
Вижте също
Бележки
- ↑ Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, Издателство „Аргес“, София, 1993, стр. 40.
- ↑ Toynbee, Arnold Joseph. Some problems of Greek history, Oxford University Press, 1969, стр. 56.
- ↑ Migne J. P., PG 45, 1015 D
- ↑ Блажени Йероним, epo. 60 ad Heliodorum
- ↑ Творения Св. Иоанна Златоуста, Т. XII, Бес. VIII, с.340.
- ↑ ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
- ↑ Към въпроса за библейските преводи в България, проф. Цветана Чолова, стр. 119.