Свети Франциск от Асизи (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Храм
{{Храм
| име = „Свети Франциск от Асизи“
| име = „Свети Франциск <br>от Асизи“
| картинка = Francis of Assisi Church in Sofia.jpg
| картинка = Francis of Assisi Church in Sofia.jpg
| картинка-описание =
| картинка-описание =
Ред 7: Ред 7:
| населено място = [[София]]
| населено място = [[София]]
| карта = България София
| карта = България София
| карта-описание = Местоположение в София
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]]
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]]
| епархия = [[Софийска апостолическа екзархия]]
| епархия = [[Софийска апостолическа екзархия]]

Версия от 18:47, 25 март 2017

„Свети Франциск
от Асизи“
42.6949° с. ш. 23.3445° и. д.
„Свети Франциск
от Асизи“
Местоположение в София
Вид на храмакатолическа църква
Страна България
Населено мястоСофия
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
ЕпархияСофийска апостолическа екзархия
Изграждане1899 г.
Статутдействащ храм
„Свети Франциск
от Асизи“
в Общомедия

„Свети Франциск от Асизи“ е католическа униатска църква в град София, България, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия. Църквата е към манастира на братята кармелити.

История на храма и общността

Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек[1] и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор Роберто Менини епископ на Софийско-Пловдивска епархия.[2]

През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в Цариград, но промените в законодателството на Турция правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ Кирил Куртев, кармелитките пристигат в София.[3] През 1940 г. сестрите кармелитки се сдобиват с имот до параклиса.

През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.[3] Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.

Манастирът на сестрите кармилитки има нова сграда в кв. „Малинова долина“, София.

През 2002 г. идват в София и отците кармилитани от Хърватската провинция. Днес църквата се стопанства от на ордена на братята кармелити, обслужващи литургията по източно-славянски обред.

Източници

  1. Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905
  2. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  3. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.